Мразя киселото зеле! Мразя есените, когато трябва да слизам шест етажа надолу, в гадното, прашно, пълно с паяжини и умрели плъхове мазе, вмирисано на котешко и зелев сок, за да претакам тъпата каца! Единственото хубаво е, че може и да не срещна там комшията. Защото и него го мразя!

Това, нашата българска порода, изглежда трудно живее, без да мрази някого. Ние не можем силно да любим, без да мразим! Още класикът го е констатирал. На мразенето се крепи цялата ни икономика - ако в съседния гараж някой открие бакалийка, ние веднага избиваме вратата на нашия, поръчваме витрина и откриваме също бакалничка - ей така, да види оня, че няма да е на неговата! После и двамата фалираме и се намразваме още повече - защото другият ни е виновен. Няма кой друг!

И политическия ни живот никакъв го няма без омразата. Това да създаваш партия, без да обявиш, че ще набуташ всички останали в панделата, защото до един са престъпници, са си направо пари на вятъра!

Не може да се върви към светлото бъдеще, без да мразиш тия, които пречат на възхода на отечеството! Като се почне от тия, които са се добрали до телевизията да ни пълнят главите с глупости, и се свърши с техните привърженици от съседния апартамент!

Ей така станаха нещата - като почна голямото мразене, първи се прояви съседът - една нощ, докато спя, ми боядиса вратата зелена - да ме ядоса, та да кача кръвното, да ме тропне инсулт, да легна и да не мога да ида да гласувам.

Щом ще играем твърдо - и ние знаем, моля ви се! Хванах спрея на дъщерята и му боядисах кучето. Както беше бяло, стана лилаво - по онова време дечурлигата си боядисваха виолетови кичурчета, да изглеждат шантаво. И кучето изглеждаше шантаво, защото го направих на райета - хем да прилича на зебра, хем да го подсеща, че мястото на неговите хора е в затвора.

Имаше и пожароопасни сблъсъци - когато си палехме един на друг знамената и плакатите по входната врата - пак късмет, че не подпалихме блока!

Дотук - добре, но само година по-късно ония горе нещо се сдушиха и изведнъж се наложи с комшията да се сприятеляваме. Пихме по едно, рекохме, че каквото било - било, сега ще строим живота нов заедно, майната им на всички противници на прогреса, и заедно се качихме на автобуса с групата за бързо реагиране при съмнителни изборни резултати.

Стана скучно, честно казано, като няма кого да мрази човек във входа. Човек не може истински да мрази някого, когото е виждал само в телевизора - трябва му жив човек, за да си излее партийния гняв. Слава Богу, горе бързичко се посритаха и един хубав ден си заварих изтривалката закачена с гвоздей на вратата - в смисъл, че техните си изтрили краката в нашите и им трябваме колкото прочетен вестник.

Светкавично сипах малко нафта в саксиите на мушкатите, дето ги беше изнесъл на площадката да изкарат зимата.

Хубаво!

Шест месеца си живяхме щастливо, мразейки се, когато горе пак стана преструктуриране на политическото пространство и отново се оказахме в коалиция. Тоя път дори нямахме време да се сдобряваме - коалицията се разфъчка веднага след изборите и получихме инструкция от кварталната организация да се мразим отново.

И така - насам-натам, ляво-дясно, център, център-ляво, център-дясно, по-по-център, най-по-център... Вече двайсет години...