Конституционализмът в отечеството здравата я закърши. И държавността в отечеството я закърши. Тоже здравата. Щото стана гаф с критериите за избор на ръководни кадри в съдебната система, пък и не само там.

Това принуди древния мъдрец Диоген да напусне боксониерската си бъчва и да заброди из земите български с фенер в ръка.

Какво пък толкова се случи? Случи се толкова, че Парламентът избра номинираната магистратка Венета Марковска за конституционен съдия. Избра я с впечатляващо мнозинство, без да се впечатли от безкрайно подозрителните впечатления, които оставят в гражданското общество делата й.

Ма не делата, на които е съдийствала. Макар че, оооо, и тях, и тях. А житейските дела - я имоти, я ходатайства, туйцък-онуйцък и прочие.

В Светото писание е казано: "По делата им ще ги познаете" (Матей 7:20). Парламентът, естествено, не е чел Светото писание. Той к'во ли е чел въобще впрочем! И отсъди за меракландисалата се съдийка не по делата й на почтен и честен човек, а по стабилните вътрешнопартизански критерии.

И всъщност парламентаристите бяха прави. А брюкселските критикари не бяха прави. От известно време властите в България са изправени пред тежката дилема - да отменят критериите за честност или да разтурят институциите.

Горчивата истина е, че честни хора у нас не останаха.

Попитах лидера на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев, който наскоро заяви, че от всичките сто тридесет и осем изредили се на съответните постове познава само двама честни министри от началото на прехода:

- Докторе, кажи, има ли честни хора в другите институции?

- Има, разбира се! - рече гордо. - Трима магистрати, петима депутати, един вицепрезидент и един футболен съдия, ама той почина.

В такъв случай, сериозно, ако спазваме стриктно критерия за честност, Висшият съдебен съвет трябва да се състои от един член (първият честен магистрат), който да е и председател, Върховният касационен съд - от един член (вторият честен магистрат), който да е и председател, Върховният административен съд - от един член (третият честен магистрат), който да е и председател. Петима души в Парламента - един председател и четирима заместник-председатели. Един вицепрезидент стига. Конституционният съд и Прокуратурата ги разпускаме - и без това не вършат работа.

Обърнах се за сведение - има ли изобщо честни български граждани? - към Николай Колев-Босия, който, известно ми е, разполага с класифицирана информация от КГБ, НКВД, ГРУ и "Пуси райът", взети заедно.

Той дълго се офлянква и ми бяга по тъча - "Ма само с българско или с двойно гражданство?"; "Ма придобито преди икономическата депресия от 1933 или след голямото земетресение в Хаити?" и прочие - за да ми стане ясно накрая, че поради вродената му свенливост му е трудно да признае, че единственият честен български гражданин е самият той.

Звъннах на Кольо Парамов, нямаше го. Открих Емил Хърсев:

- Емо, можеш ли да ми обясниш защо няма честни хора на пазара?

- Елементарно, професоре! - ми се изкикоти. - Няма честни хора, защото няма търсене. Не вървят вече. Никой не ги купува. А знаеш връзката между производство и потребление. Потреблението зависи от производството и обратно, производството зависи от потреблението. Не й трябват честни хора на демокрацията. Затова спряхме да ги произвеждаме.

Елементарно, така е. И дефицитни критерии не са ни изтрябвали!

В крайна сметка не конституционализмът, не държавността, фактически наивникът му с наивник Диоген здравата я закърши.

Виж му акъла, дет' е рекъл народът, па му крой шапка!

Тръгнал да търси честен човек не с куфар пачки, а с фенер.

Браточка, не се хaби нахалост! Връщай се в бъчвата!

Докато не са гепили и нея.