Не е изненада, че тазгодишната "Киномания" бие рекорд по брой на зрителите. Подбраните филми обединяват вкусовете на всички възрасти. Една част от тях е кинопанорама на видни личности, изявили се в различни социални и политически епохи - като кралица Мария-Антоанета - Даян Крюгер в "Сбогом, моя кралице", и Маргарет Тачър (зашеметяващата Мерил Стрийп, отличена и с "Оскар" - "Желязната лейди"; писателите Ърнест Хемингуей (Клайв Оуен) и Марта Гелхорн (Никол Кидман); музикантите Клод Франсоа (Жереми Рение) - в "Клод Франсоа: "Моят път" и Владимир Висоцки (Сергей Безруков) във "Висоцки: Благодаря, че съм жив"; балерината Айседора Дънкан (Ванеса Редгрейв) и художника Огюст Реноар в едноименните ленти; както и документални продукции, посветени на съвременни звезди на киното и театъра като Уди Алън, Питър Брук и Милош Форман.

Всеки от тях е професионално и с вещина направен и носи своята кинематографична изненада. "Реноар" се запомня с ретро камерния стил, изящно поднесен от оператора Марк Лий Пън-бън и мистичното актьорско присъствието на Мишел Буке (Огюст Реноар). Докато "Хемингуей и Гелхорн" прави впечатление с умелото балансиране между личната драма на двамата и обхватността на историческите събития, показани в микс от документални и постановъчни кадри. Това е и най-сполучливият филм, правен досега за Хемингуей.

Кумирът на няколко поколения отсам Желязната завеса - поетът, певец и актьор Висоцки, пък сякаш наистина оживява на екрана. Сергей Безруков е актьорска находка за тази роля. Безспорен е и тазгодишният "Оскар" за Мерил Стрийп за ролята й в "Желязната лейди", но като че ли монтажът във филма е леко скалъпен по стереотипа на екшън динамиката и цялостното зрелище не е на висотата на нейното изпълнение.