С гладко обръснатото си лице, калпави роли в блокбъстъри и широко тиражираната връзка с Джей Ло, Бен Афлек почти бе успял да ни заблуди. Добре, че десет години след като стана най-младият носител на "Оскар" за оригинален сценарий (за "Добрият Уил Хънтинг", заедно с Мат Деймън), той се обърна към това, което прави най-добре - да снима филми. Режисьорският му дебют "Жертва на спасение" и последвалият "Градът" бяха пример за уверено, впечатляващо, лишено от визуална бомбастика и излишни надувки кино. Жанрово то се въртеше около криминалната драма. Мизансценът неизменно бе родният му Бостън, в духа на веруюто "пиши за (снимай) това, което познаваш".

В "Арго" - за който преди време се чуха слухове, че ще се снима в България, но в крайна сметка паркира в Турция - Афлек рязко сменя сцената, тона и класовата принадлежност на героите. Филмът е разказ за действителна заложническа драма, разиграла се в американското посолство в Техеран през 1979 г. Мнозинството дипломати остават заложници на иранските бунтовници 444 дни. Шестима бягат в началото на суматохата, намират убежище в канадската мисия. Акцията по измъкването им е един от онези случаи, когато животът имитира изкуството. С всички салтанати - реклами във "Варайъти", коктейли в Холивуд и т.н., са обявени снимките на космическата опера "Арго", напомняща недвусмислено хита на онези години Star Wars. Всъщност проектът е само прикритие, за да бъдат измъкнати шестимата - уж филмов екип, дошъл да проучва локации за снимки в Персия.

Тази история остава в архивите на ЦРУ 20 години, за да бъде декласифицирана от Клинтън през 90-те. Разбира се, моментът за екранизирането й е удобен - днес Иран отново е голям враг на САЩ, сюжетът е подходящ пропагандата да представи жителите й като диваци (филмът не се спира върху почти никакви техни човешки черти и това е един от малкото му недостатъци).

Въпреки тази политическа угода, "Арго" е от качествения вид кино. Вече се заговори, че той ще бъде сред често споменаваните имена в предстоящия "Оскар"-ов сезон. Афлек балансира перфектно между ужаса на заложниците в мисията на САЩ, клаустрофобията и опасенията на шестимата в канадското посолство и сатирата на порядките в Холивуд от 70-те. Тандемът Джон Гудман (реално печелилият "Оскар" и помогнал на ЦРУ гримьор Джон Чеймбърс) и Алън Аркин (измисленият мастит продуцент Лестър Сигел) внася доза утешителен смях в напрегнатия трилър. Самият Афлек си е дал основна роля във филма, но скрит зад рошава брада, той го раздава в "нисък ключ" като агента по ексфилтрация Тони Мендес. Сред постиженията на "Арго" е автентичното пресъздаване на епохата - от пълните с фасове пепелници, нещо немислимо в съвременна Америка; костюмите, прическите и бутафорните филмови декори отпреди компютърните технологии, та до разпадащия се по онова време иконичен надпис Hollywood.

Човек би очаквал филм с такъв сюжет да се заснеме от Джордж Клуни - друг актьор, прочул се напоследък с режисьорските си успехи, че и с явен уклон към политическата тематика. Той обаче се отказва още в началото на проекта и поема само ролята на копродуцент. С право - с режисурата Афлек се е справил блестящо.