Знанията на българските ученици вече се сриват още в началното училище, а не в прогимназията, както беше досега. Доказателство за рязкото влошаване на качеството на българското образование са резултатите от авторитетното международно изследване на уменията за четене на 10-годишните PIRLS 2011.

От 2006 г. до сега българчетата падат с цели 12 места - от 10-о на 22-ро място (от 49 държави и региона), и вече не са част от световния елит по четивна грамотност. Българските четвъртокласници са постигнали резултат от 532 т., което все пак е над средното за участниците в изследването - 500 т. Вчера българското Министерство на образованието не коментира изследването - на сайта на МОМН не се появи никаква информация. Министър Сергей Игнатов беше на посещение в Белгия, а ресорната му заместничка Милена Дамянова - в Норвегия. На сайта на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието, който е и координатор на изследването в България, също нямаше и ред за резултатите.

Световните лидери са Хонконг (571 т.), Русия и Финландия (568 т.) и Сингапур (567 т.). С близки до постиженията на българските ученици са връстниците им в Словакия (535 т.), Нова Зеландия (531 т.) и Словения (530 т.). След нас остават държави като Австрия, Франция, Испания, Норвегия, Белгия (френската общност). На дъното са Мароко (310 т.) и Оман (391 т.). Прави впечатление, че съседна Румъния върви в обратна на нашата посока и от 489 т. през 2006 г., през 2011 г. постига среден резултат от 502 т.

Макар и да е далеч от най-слабите, България отстъпва сериозно и по дял на учениците, които са постигнали най-високи резултати. Групата на българските ученици, които са достигнали 625 т., е 11%, докато средният процент за държавите, участващи в PIRLS, е 8%. През 2006 г. обаче отличниците са били 16% от извадката. Според стандартите на PIRLS учениците с високи резултати могат да четат, разбират и интерпретират сравнително сложна информация в разкази и статии от 800 до 1000 думи. В Сингапур делът на такива деца е почти една четвърт (24%), следвани от връстниците им в Русия, Северна Ирландия, Финландия, Англия, Хонконг, САЩ, Ирландия и Израел - делът на отличниците в тези държави варира от 15 до 19%. Прави впечатление, че много от страните успяват да обучат почти всички четвъртокласници на базовото ниво по четене. В Холандия на практика всички 10-годишни са усвоили базовите умения за четивна грамотност (за сравнение: в България делът им е 93%). Държавата с най-ниски резултати - Мароко, успява да обучи една пета от четвъртокласниците си на базовото ниво.

И последното изследване PIRLS потвърждава тенденцията момичетата да се справят по-добре от момчетата. В международен план момичетата имат среден резултат от 520 т., докато при момчетата той е 504 т. Държавите и регионите, в които на практика няма разлика в постиженията на момичетата и момчетата, са Колумбия, Италия, Франция, Испания и Израел. Най-големи разлики - от 27 до 54 т., са регистрирани в някои арабски държави - Обединените арабски емирства, Мароко, Катар, Оман и Саудитска Арабия. По този показател България е в средата на скалата - разликата между момичетата и момчетата е 15 т. и се доближава до средното за PIRLS. Момичетата на 10 години у нас имат средно 539 т., а момчетата - 524 т.

България участва и в трите изследвания PIRLS - през 2001, 2006 и 2011 г., и това позволява сравнимост на данните. В доклада с международните резултати се подчертава, че сривът в постиженията по четене са предимно в европейски държави и се среща по-често в сравнение с 2006 г. България заедно с Литва, Холандия и Швеция е сред четирите европейски държави, които показват най-голям нетен спад в постиженията по четене през последното десетилетие. За 10 години резултатите им са намалели с 18 точки - през 2001 г. резултатът им е бил 550 т., през 2006 г. се наблюдава спад до 547 т., а през 2011 г. вече е 532 т. През 2006 г. българчетата бяха на 10-о място с връстниците си от Холандия и фламандската част на Белгия.

Като цяло подобрение на постиженията е отчетено в шест държави - Сингапур, Русия, Хонконг, САЩ, Словения и Иран. В Дания и Норвегия пък има повече деца, които постигат най-ниското и средното ниво на четивна грамотност, но няма промяна в групата на най-добрите и напредналите.

Досега постиженията на малките ученици бяха гордостта на родното образование, а сривът ставаше драматичен при 15-годишните. Например резултатите от международното изследване PISA 2009 показаха, че в началото на гимназията цари масова неграмотност по математика и четене. И в трите оценявани области - четене, математика и природни науки, средните резултати на страната ни са ниски, а делът на слабите ученици, неуспяващи да покрият критичния праг на грамотност, се колебае от 39 до 47%.



МЕТОДИКА

PIRLS е може би най-авторитетното международно проучване в света, което отчита постиженията по четене на учениците от IV клас. То се провежда от 2001 г. през 5 години. През 2011 г. в него участват почти 325 000 ученици от 49 държави и региона, като в 45 от тях се изследва грамотността на учениците от IV клас (в останалите се изследват други класове порази различия в степените на образователната система). През 2011 г. в изследването се включват три канадски провинции, две от емирствата, областта Андалусия в Испания и американският щат Флорида. В България в изследването се включиха около 4800 ученици от 150 училища. PIRLS се реализира от Международния център на TIMSS&PIRLS към Бостън Колидж, САЩ, заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA).