Извика ме главният и между две кръгчета дим от пурата си, по евро и половина всяко, ми каза:

- Я иди в министерството на празниците да видиш готови ли са за предстоящите празници! Може да изскочи някое скандалче, може да надушиш някоя аферка! Или поне ще запълниш е толкова на първа страница!

И той ми показа дланта си, удивително напомняща по размери и форма вратна пържола.

Грабнах диктофона и хайде в министерството. Понатиснах тук, похлопах там и ето ме при министъра на празниците.

- Господин министър, кое наложи създаването на повереното ви министерство? - зададох първия си въпрос.

- Животът, той повели това! - бе отговорът - Много празници има в България! Ето, сега какво е - той засвива един по един пръсти, удивително напомнящи по размери и форма кебапчета, отговарящи на стандарт "Стара планина" - Стефановден, Бъдни вечер, Коледа, после Нова година, после Василовден, Йордановден, Ивановден и за нататък не ми се мисли!

- Защо не ви се мисли? - засякох го мълниеносно.

- Защото трябва да има ред в празнуването! - контрира той - Гражданите да знаят кога да се смеят, кога да правят вътрешна равносметка, кога да чертаят планове за бъдещето.

- Кога да правят това?

Министърът ми обясни:

- Равносметка трябва да се прави преди първата ракия, тогава човек няма търпение празнуването да започне и е безкомпромисен.

- Кажете за плановете, те кога трябва да се чертаят? - не мирясах.

- Планове за бъдещето не бива да се чертаят след втората ракия, тогава човек лесно поема ангажименти пред себе си и лесно ги забравя!

Надуших пропуск:

- А какво да правят гражданите след втората ракия?

Той дори не мигна:

- След втората ракия гражданите могат да се смеят колкото искат!

Реших да обърна листа, та белки се подведе. Казах съпричастно:

- Толкова много празници и във всички трябва да има ред. Това ми звучи трудно?

Министърът въздъхна:

- Трудно е, да, обаче ние стискаме зъби, българинът стиска зъби и само вика: "Наздраве!".

- Ще издържим ли? - разтревожих се.

- Ще издържим! - успокои ме той. - Няма как! Българинът много държи на празници! Другите народи на втория-третия ден падат под масата, българинът стиска зъби, стиска чашата и боде кебапчетата дваж по-силно! Няма да се излагаме, я! Европа за празниците ни има уважението!

А, май нещо ще излезе наяве!

- Бъдете по-конкретен! - посръчках го.

Той ми каза:

- Понеже сме си специалисти, от Нова година ние ще поемем празниците в Обединена Европа! Преговорите са пред своя финал, остава да ги отпразнуваме и готово!

- Какви ще бъдат задълженията ни във връзка с този евроангажимент?

Той бе подробен:

- Философията на този ангажимент е проста, но ясна: обещаваме да не правим швейцарски часовници и белгийски бонбони, немски автомобили и френски сирена, гръцки зехтин и чешка бира, обаче, да си имаме уважението - празниците са за нас. Ще се справим, вярвам в това! Ние умеем да празнуваме!

Повече не ми трябваше. Скандалче не изскочи, нито аферка, но поне ще има материалче колкото една човешка длан, ама то и по-голямо не ми е нужно...