|
| *** |
- Айде на евтинийките! Сичко по левче. Новогодишни подаръци! - цепеше леда смугъл Дядо Мраз пред барачката, струпана на мястото, дето било имало некъф Мавзолей.
- Заповядай, господине! Имаме всичко на народни цени - захвана и некоя си Върджин Мери Кристмас от Факултето, дето първом ме уведоми, че е внучка на Сандо "Клаусо". - Големите кашони са по два лева. Малките по левче, но има и по пейсе стинки. За количества - отстъпка и транспорт за наша сметка с каруца.
Погледнах вътре. Пълно с кашони всякакви. Мерито ги лепеше, опаковаше в цветни хартишки, връзваше им фльонги и ги надписваше с дебел флумастер.
- И какво има вътре? Какво предлагате?
- Всичко! Ония големите са бяла техника. По-малките са черна техника, а най-малките са за най-скъпите подаръци.
- Добре. Я да видя онзи телевизор от два лева.
Мургавелкото и Мерито се спогледаха, после внучката отвори една устааа:
- Ей сега го опаковах, бе! Дай два лева и го взимай.
Вдигнах кашона и го поклатих. Празен. Хвърлих го обратно. Онази само това чакаше:
- Ааа, не така господине. Пипнеш ли, купуваш!
- Какво да купувам, бе драга. Празен кашон за два лева? Вътре няма телевизор, няма нищо.
- Нищо, ама от сърце - намеси се дядо Сандо Мразът. - Това са обещания!
- Ми сложете вътре поне някоя тухла. Или паве - я колко има на площада.
- Не, сакън! Това са празни обещания, опаковани като подаръци.
- Това не са подаръци, бе. Това е наглост! - разритах аз останалите пъстри кашони.
- Наглост, ама партийна. Чаткаш ли! Значи не е наглост - закова оня безапелативно. - Сега подреди стоката обратно. Знаеш ли колко продадохме тия дни?
- Че кой ги купува?
- Ха, кой ли не! Но най-вече от правителството. Те опнаха оная елха хей там - посочи с ръка към Ларгото. - Цялата е украсена с нашите кашони. Надписите ги барнахме специално на цветен принтер - "Повишени пенсии от първи април!", "Голямо смъкване цените на парното", "Коледни добавки от догодина!"... Ех, че бизнес пада! Пък и от общината изпонакупиха за техното борче - "Завод за боклук от Нова година!"- най-големия кашон! И: "Почистване на малките улички!", и "Отпушване на уличните канали!", и "Решаване на проблема с кучетата!"... Има какво да обещават хората, и си вземат от нас. Празни обещания, празни кашони! Това е, станахме преференциален доставчик. Евтино продаване, та да им останат пари за бонуси.
Нямаше какво да му отвърна. Беше си прав човеко. Щом е партийна наглост, значи е в реда на нещата. Врътнах се да си изчезвам, но оня ме дръпна за ръкава:
- Купи си, бе шефче. Идат светли празници, празно нема! Да има какво да закачиш на дръвцето в работата, че и да гризнеш. Пък и за вкъщи може. Ето например за малкия една кутия - "Айпад, ама друг път!".
- И за жената - допълни Мерито. - Виж онзи кашон "Миялна на кукуво лято!". Чаткаш ли? Има и по-така интимни за госпожата. Например ония с малките лъжи - "Няма вече да пия!" или "Няма да ти изневерявам с оная пачавра!" Колко му е, за пейсе стотинки само си оправяш положението...
- Хватката е да обещаваш, да обещаваш - пък все някой ще ти се върже... Има кой! - резюмира с житейска мъдрост Брат Мангасарян.
|
| Молът на мечтите ни. |
