България е държавата в Европейския съюз с най-големи неравенства по географска достъпност до университет - докато 97.4% от жителите на северозападната й част живеят на повече от 1 час от най-близкия ВУЗ, в Югозападния регион, в който влиза и София, делът им се стопява до 14.4 %. Отдалечеността от висше училище на жителите от Видинска и Монтанска област автоматично води до най-лоши резултати за целия ЕС и по друг показател - едва 4.3% от населението на района са студенти. Данните са от изследване за регионалните неравенства по отношение на образователните постижения в самите държави и в рамките на ЕС. То е направено от Nesse - мрежа от учени, работещи върху социалните аспекти на образованието и обучението, по поръчка на Европейската комисия. В рамките на ЕС регионите с най-добра "географска достъпност на ВУЗ" са в Германия, Обединеното кралство и Нидерландия. Именно в някои от тези държави попадат регионите с най-висок дял на хората с висше образование като дял от населението. Начело на класацията е Лондон-град, където 41.8 от жителите са с диплома от университет. С голям дял на високообразовани хора (38.1%) може да се похвали и белгийският регион Валонски Брабант, следван плътно от холандския Утрехт - 34.1 %.

Страната ни показва относително близки резултати по други индикатори и постижения. Например най-малко висшисти по отношение общото население на възраст над 15 години има в Югоизточна България - 12.8%, а най-много са в югозападната част на страната - 27%. По този показател страната ни показва задоволителни резултати в сравнение с отделни региони от Румъния, Гърция, Италия и Португалия. В 8 държави - Великобритания, Франция, Чехия, Испания, Словакия и Румъния, разликата между регионите с най-висок и най-нисък дял на високообразованите хора е повече от 15 процентни пункта.

Средните национални стойности често прикриват неприятната местна и регионална действителност, е един от изводите в доклада. Типичен пример е Чехия - в регион Северозапад делът на висшистите сред населението над 15-годишна възраст е едва 7%, докато в района на столицата Прага те са 25.8%. Като извод изследователите посочват, че ЕС трябва да приеме мерки за включването на повече хора във висшето образование, като една от тях трябва да е намаляване на таксите за студентите в целия ЕС до минимално или дори нулево ниво. Но с началото на кризата повечето държави или въведоха такси, или увеличиха наличните. В някои случаи драстично, което доведе до мощни студентски бунтове.

Въпреки драматично лошото представяне на българските ученици в международните изследвания за грамотност страната ни все още успява да задържи добри нива в броя на хората със завършено средно образование. И по този показател драматична разлика между различните региони в страната няма - тук с най-висок процент среднисти е Югозападният регион (60.2% от населението на възраст между 25 и 64 години), а най-малко са хората с диплома за средно образование в Североизточна България - 44.9 %. За сравнение разликата между двата региона в Португалия с най-нисък и най-висок дял на жителите с гимназиално образование е съответно 11.4 срещу 20.5%. Обратно - над 75% от жителите на един от регионите в Словакия имат диплома за средно образование.



ЛОШИ ПРАКТИКИ

Най-бедният регион на България и в ЕС - Северозападният, показва завидно ниски нива и по други образователни индикатори в сравнение с регионите от другите държави - членки на Европейския съюз. Северозападната част на страната е сред 10-те европейски региона с най-нисък дял на ученици и студенти от населението във всички образователни нива, на учащите в начално и прогимназиално образование, както на възрастни, които участват в дейности за обучение през целия живот.