- Ще пътуваш ли пак в чужбина?

- Надявам се.

- А в Америка имаш ли намерение да ходиш?

- Нямам представа.

- Доволен ли си от решението на съда?

- Да.

- Това малшанс ли беше, знаеше ли изобщо за тези изисквания да не се носят подобни предмети?

- Получи се малко объркване.

- Какво точно беше объркването?

- Не мога да коментирам сега.

- Как се отнасяха с теб в затвора, как изкара дните там?

- Не бяха най-приятните изживявания.

- Като към терорист ли се отнасяха с теб в началото?

- Не, няма такова нещо.

- Какво ще кажеш на хората, които отиват в Америка?

- Да са малко по-внимателни, като пътуват.

- Беше ли скрил ножичките?

- Не.

- Защо тогава прие формулировката на съда и се призна за виновен?

- Това си е част от съдебната система там.

- Какви думи разменихте с близките на посрещане?

- Основно бяха прегръдки и целувки.

- Какво каза на майка ти, като я видя?

- Че я обичам.

- А на гаджето?

- А-а, не казвам.

- Тези 5 г. изпитателен срок как ще ги изтърпяваш?

- Ще ги изтърпявам само ако съм на американска земя. Това не е присъда, а по-скоро наказание - нещо като поставяне под надзор. Има специални офиси, които следят за нормално поведение.

- Това наказание ще има ли последици за теб в България?

- Не.

- Сега за да заминеш за САЩ специално разрешение ли ще ти трябва?

- Не, трябва да кандидатствам по нормалния ред.

- Какво мислиш за американската демокрация, промениха ли ти се представите?

- Малко съм объркан, но - не, не са се променили.

- Има ли специално отношение към българите в Америка?

- Не.

- Какво ще кажеш на министър Паси?

- Ще му благодаря на първо време.

- А на посолството във Вашингтон?

- Беше прекрасно.

(Използвани са и въпроси на други медии)