Седим с комшията в кухнята, на масата пред нас има туршия и ракия, а в душите ни има притеснения. Аз се притеснявам, че все някога този огнен еликсир, който комшията вари от кво Бог дал и захар, ще свърши, а той от какво се притеснява умът ми не го побира. Та нали винаги може да си свари още!

- Какво си оклюмал, комши? - питам го, но не съпричастно, а някак неодобрително. - Та ти си за завиждане!

- Аз може да съм за завиждане, обаче всички ние не сме! - отвръща ми той кахърно и въздиша така, че един жалостив човек би се покъртил.

Аз обаче не съм жалостив, не че съм лош, ама всеки ден като си носиш последствията от гастрита и висшето образование, и ставаш суров. Затова го пришпорих:

- Говори или замълчи завинаги!

Де тоз късмет, комшията да замълчи, та да си пием ракията без излишни трагедии! Той обаче не, той е по-бъбрив от телевизор по време на избори.

- Изтървахме Депардийо! - казва обречено. - Докато ние лапаме мухите, руснаците го прилапаха! Мъж като скала! Богатир! И вино прави не знам си колко хиляди литра всяка година!

- Онези го прилапаха заради данъците.

- Ние защо не ги надцакахме с проблема с джибрите? Депардийо знаеш ли колко ракия можеше да вари от толкова джибри? Обаче той не, Русия, та Русия! А да го видя сега какво ще прави! Хем джибрите ще се чуди къде да дене, хем онези ще му изпият виното, помни ми думата!

Отпих голяма глътка от комшийската ракия, пък съобщих очевидното:

- Да не се тюхкаме толкова, да привлечем при нас други кандидати. Ето, четох във вестника, че Бриджит Бардо имала търкания с френските власти на тема слонове.

Комшията тъжно махна с ръка:

- Остави я Бриджит Бардо, и нея изпуснахме!

- Защо, нали Божидар Димитров й предложи да гледаме слоновете у нас?

- Точно там е проблемът! - накахъри се още повече моят човек. - Нали Б.Д. е музеен деец, и решението му ще да е музейно. А в музей как се гледат слонове - в стъкленица със спирт! А в съседната стъкленица - Б.Б.

- Кой, бе?! - изстинах.

- Не кой, а коя! - коригира ме той, та сърцето ми пак заби. - Бриджит Бардо! Но не, няма да се върже тя на това!

- Тогава да поканим за българин Роман Полански - предложих. - У нас делото му така ще се забатачи, че американците ще го пипнат на кукуво лято.

- Имаме ли полза този човек да стане българин? - усъмни се комшията. - Кинорежисьор, сценарист и актьор. Този не знае спиртомер как да използва!

- И освен това е кльощав! Трима като него са нужни, за да компенсират един Депардийо! - направих ново, много по-смислено предложение: - Да дадем българско гражданство на рапъра Фат Джо. Подгонили са го за неплатени данъци. В щатите ще го съдят през април, значи спешна е работата.

- Не - отсече комшията, - от рапъри ме е гнус!

- Добре, ти кого предлагаш? - попитах направо.

- Как кого, Бил Гейтс! Страшно известен и страшно богат!

- Ама няма проблеми - отбелязах очевидното.

- Нищо - успокои ме комшията, - Бил Гейтс стане ли българин, веднага ще му се появят куп проблеми.

Помислих, помислих и не измислих какво да възразя срещу тази кандидатура.

http://www.vesel.info