|
| Ръководство, цункай члена на Управляващата! |
- Къде ще е следващият ти имот?
- На Луната! - отговарях спокойно аз.
Те не спираха:
- Вие от Управляващата все мрънкате! И хлябът у вас, и сиренето, и кучешкият салам, ама на, няма угодия. Свършиха ли китните места тук, та в Луната се прицелихте.
Това - ден след ден. Накрая ми писна:
- Какво толкова ви бърка къде ще ми е следващият имот?
- Нищо не ни бърка, освен че нямате ни мярка, ни срам. Със сладки приказки за братство, равенство и свобода, нали?
- Нищо не разбирате - рекох им. - Това, че искаме да вземем парцел на Луната, е от зор, а не от глезотия.
- То вие от зор цялата държава си парцелирахте - не отстъпиха. - Ни море ви се опря, нито планини и гори ви спряха. Всичко си делнахте. Все от зор, знаем ние...
- ...Нищо че сте управляваща ПП - не спираха, - ваш'те мъки, ваший зор никъде ги няма. Не сте рекли Слънцето да парцелирате, не сте го чопнали!
- Давайте, давайте - дюдюкаха, - парцелирайте, ние ще ви разберем.
- Тц! - резнах ги. - Не само няма да разберете, ами и опит дори не правите.
Видях, че нищо не вдяват.
- Братя - разчувствах ги. - Тясна е вече тази земя за нас. Няма къде да отидем, няма какво да направим.
Зевзеците съвсем превъртяха:
- Щом за вас е тясна, за нас направо нищо не остава.
- Не в този смисъл - вдигнах протестна длан.
- А в кой? Нещо поетично ще ни кажеш ли? - зевзечат се.
- Никаква поезия, братя. Най-обикновено ежедневие. Политическо, управленческо. Хаотично ежедневие.
Умълчаха се.
- Когато се записах в Управляващата, вярвах, че това е най-правилното ми решение в живота. Целите - ясни, ръководството говори красиво, народът ги обича. Нали и вие гласувахте за тях?
Изхилиха се:
- Гласувахме, ама дайте сега пак да ви гласуваме, за да видим какво и колко!
Продължих:
- Сутрин ръководството на Управляващата даваше ясни указания, ние ги следвахме. По обед - обратни указания, вечер - трети, пети, десети. Питате ли какво ни беше на нас, простите членове?
Зевзеците се сопнаха:
- Не ви питаме и няма да ви питаме. Вие да не би да ни питате нещо.
- Знам - рекох, - никой не се интересува как се чувстваме ние, редниците на Управляващата. Сутрин викаме "да" и гласуваме "за", по обед се колебаем със новия завой на Правилната линия, вечер ставаме въртоглави и ревем "не, не, не".
- Така ви ръководи ръководството ви - изехидничиха.
- На ръководството му е през тромпета за нас, братя. То си плещи каквото му хрумне, брътви небивалици под път и над лот... А ние, кашиците, влачехме и влачим срама и смеха. Каквото и да избръщолеви ръководството, трябва да го подкрепим! Вече и бебетата, и бабетата дюдюкат какви безгръбначни сме. И няма къде да се скриеш, да напуснеш - не иде, да протестираш - не става. Въртоглави станахме, ви казах!
Смълчаха се.
- Разберете, братя, ние не сме циркаджии, имаме свое мнение, желания... Не може всеки да се гаври с нас. Иначе, да, от Управляващата сме, ама не дотам. Сега разбрахте ли защо ще си купя парцел на Луната?
Зевзеците пак се накокържиха:
- Разбрахме, че тука се свършиха китните места и сега ще лапнете и най-доброто от други луни и планети!
- Тц - не се съгласих, - изобщо не е това. Купувам си парцел на Луната, където няма ръководство, няма кой да ти бае простотии от зори до мрачини и спокойно можеш да си живееш живота. Искам да ми е мирна главата!
- И ние искаме това - стенат зевзеците, - ама вие не ни оставяте на мира! И тръгнете ли за Луната, да знаете, че ще сме първи след вас! Че кой не иска да му е мирна главата? - захлипват зевзеците.
А аз нямам какво да им кажа повече.
