Спас си проправи път през тълпата, излезе на улицата и веднага бе пресрещнат от куп непознати:

- Как си, брато, гласува ли?

- Гласувах! - докладва Спас.

- Правилно, трябва да се гласува. Родината разчита на теб, така гражданите участват пряко в строежа на нашето демократично общество.

Спас ги контрира:

- Глупости! Така хората избират идиоти по свой образ и подобие, нищо друго не се случва и никакво общество не градим.

- Това, брато, е малко прекалено - рекоха онези, - ами я ти кажи как гласува?

Спас доложи бодро:

- Гласувах със "за"!

- Браво, брато - похвалиха го непознатите, - така трябва, това е правилната линия, това е бъдещето. Ние ще те търсим занапред, защото разчитаме на хора с мнение и позиция.

Спас продължи по пътя си, но още на първата пресечка беше спрян от рехава агитка. Агитката го попита:

- Ти, драги, гласува ли днес?

Спас бодро отговори:

- Всеки интелигентен човек трябва да гласува! Иначе какво става - разни идиоти си менкат бюлетините, стъкмяват си резултатите и после ни яхат, както си искат.

Агитката го поучи:

- Това, драги, са сложни неща и друг път ще си говорим по тези въпроси. Сега искаме да знаем как гласува ти.

Спас се озърна и зашепна:

- Вие, господа, как мислите? С категорично "не". Аман от въпроси, аман от демокрация, аман от всичко. Твърдо "не"!

Атигката се засмя до уши и всеки му стисна десницата:

- В теб ни е надеждата, аман от демократи! Така се държи човек, стъпил здраво на земята. Върви си по пътя, драги, ние ще имаме грижата за останалото.

Спас продължи напред. Пред тъмния вход на жилището му го чакаха сенки.

- Ей - промълвиха сенките, - я ела да те питаме нещо набързо. Ти да не си ходил да гласуваш днес, ей!

- Ходих - призна си Спас.

- И кво? - попитаха сенките.

- Нищо - ходих, ама не гласувах! Да имат да вземат! Всеки вика дай, дай, дай! Ама никой нищо не дава. Има да чакат подкрепа от мене!

- Яко - поощриха го сенките, - само така, системата трябва да се цака! Ей такива пичове като тебе ни трябват, ша знайш!

И се стопиха в сумрака.

Спас се прибра, включи телевизора и тогава в спалнята влезе жена му и рече, че са спрели топлата вода.

Спас не отреагира, а отвори нова бира. Пет минути по-късно жена му пак се върна - спрели били и студената.

Спас само я погледна и рече:

- Я донеси шишето с ракията. И една чаша. Ама чиста.

Жената изпълни поръчката.

Малко по-късно тя пак влезе при него със сълзи на очи и каза, че и двата асансьора на блока са се повредили, в тях имало хора и нея много я е страх от този шестнайсететажен блок.

Спас се сети, че живеят на втория етаж, ама не видя смисъл да го споделя точно с нея...

- Нарежи и малко мезе - нареди й той.

Половин час по-късно спряха и електричеството в квартала. Жената зарева с глас, а Спас й нареди:

- Ела тука! Наведи се!

Жената се приближи, наведе се, Спас й светна два шамара и я укроти.

Спас поседя още малко пред тъмния екран на телевизора, догледа си филма до края, изключи апарата и си легна в тъмната стая.

Чак тогава жена му попита:

- Какво даваха тази вечер?

- Филм - отговори след кратък размисъл Спас. - Доброто победи злото. Юнакът победи краставия дракон, русата красавица сключи сполучлив брак, а мащехата й се удави от злоба.

- Оох - въздъхна с копнеж жената, - кога ли ще ни пуснат тока?

- Тъпачка! - скръцна й със зъби Спас. - Разбира се, че един ден ще го пуснат! Не виждаш ли - накрая доброто винаги побеждава!

После заспа.