|
Първите коментари бяха, че правителствената криза в Хага обърква плановете за разширяването на ЕС с 10 нови членки през 2004 г. Обяснението е, че ако на срещата на върха на Евросъюза в Брюксел на 24 и 25 ноември не бъде взето решение какви селскостопански помощи ще получават новите членки, няма да бъде спазен календарът, според който преговорите с тях трябва да приключат до края на тази година. С правителство в оставка Холандия няма право да взема решения и това блокира разширяването, смятат наблюдатели.
Скоро след новината за оставката дойде съобщение на БТА, че парламентарните групи и на трите управляващи досега партии в Холандия са против приемането на Полша, Латвия и Словакия в Европейския съюз през 2004. Християндемократическият призив (ХДП) на Ян Петер Балкененде, либералите от Народната партия за свобода и демокрация и Листа Пим Фортаун (ЛПФ) смятат, че тези държави все още не отговарят на някои критерии за членство - като например нормите за безопасност на хранителните продукти и борбата с корупцията.
Най-големият проблем за холандските политици са преките субсидии за фермерите от новите страни-членки. Холандия държи те да бъдат спрени преди разширяването, защото в противен случай националният бюджет ще бъде утежнен с милиарди евро годишно.
Ройтерс цитира говорител на холандското външно министерство, според когото неговата страна ще излезе с ясна позиция по разширяването на срещата в Брюксел независимо дали ще бъде представена от сегашното правителство в оставка или от служебен кабинет.
Лидерът на християндемократите Ян Петер Балкененде, когото наричат "Хари Потър" заради приликата му с приказния герой, е най-кратко управлявалият премиер в следвоенната история на Холандия. Той наследи левоцентристкия кабинет на лейбъриста Вим Кок, подал оставка заради разкрития около неадекватната роля на холандските умиротворителни сили по време на войната в Босна и по-конкретно около клането в Сребреница през 1995 г.
Коментар
Става дума за пари. Финансовият пакет на ЕС предвижда трансфер от 40 милиарда евро на 10-те новоприети държави за първите 3 години от разширяването, но от членски внос се очаква новите членки да платят около 15 милиарда, така че дефицитът е 25 милиарда. Планът "Маршал" беше доста по-щедър. Той е струвал на САЩ през 1948-1951 г. 13 милиарда долара, възлизащи днес на 97 милиарда евро. А за присъединяването на източните провинции Германия похарчи от 1990 до 1999 г. 600 милиарда евро.
В средите на ЕС все повече политици и дори правителства (какъвто е случаят с Австрия) развиват тезата, че разширяването не бива да оскъпи вноските на страните-членки на ЕС дори с един евроцент.
Ако в ЕС не са готови да платят за присъединяването на Полша, каква ли готовност имат да платят за България и Румъния? Впрочем евентуалното изпадане на Полша от десетката не е лоша новина за София и Букурещ, които биха я приели в своята група, за да ги тегли напред.
В средите на ЕС все повече политици и дори правителства (какъвто е случаят с Австрия) развиват тезата, че разширяването не бива да оскъпи вноските на страните-членки на ЕС дори с един евроцент.
Ако в ЕС не са готови да платят за присъединяването на Полша, каква ли готовност имат да платят за България и Румъния? Впрочем евентуалното изпадане на Полша от десетката не е лоша новина за София и Букурещ, които биха я приели в своята група, за да ги тегли напред.