ДОБРИ НОВИНИ

Паскал се е задълбочил над съобщенията на осведомителните агенции, когато в кръчмата пристигат Миро и Йеремия.

Сядат на масата до него и поръчват мастика.

- Какво ново, Паскале? - пита Миро.

- Добри новини! - казва Паскал. - Не сме виновни за СПИН-а!...

- Къде пише? - протяга шия Йеремия.

- Ето! - сочи му Паскал. - Конгоанец пръв развил болестта. В Африка. През хиляда деветстотин петдесет и девета година.

- Ройтер! - чете Йеремия. - Значи наистина не сме виновни?

- Пишат го с известно съжаление - казва Паскал. - Едва се въздържат да не добавят, че конгоанецът е бил студент в България и тук се е заразил.

- Петдесет и девета година нямаше чуждестранни студенти! - казва Миро. - Какъв конгоанец?

- Не го добавят не защото е нямало - казва Паскал, - а защото изследват още по-добрата възможност български специалист в Конго да е първопричината за световната пандемия. И именно той да е заразил целия африкански континент. Започвайки от маймуните.

- Знаех си аз, че все за нещо ще сме невинни! - казва Йеремия. - Не е в човешките възможности, дори и в нашите, да сме виновни за всичко.

- Така е - казва Миро. - Не можеш в едно и също време да организираш атентат срещу папата и да обръщаш течението Ел Ниньо срещу Америка. Дори и ние не можем да успеем навсякъде.

- Все пак - казва Паскал - добрата новина идва точно навреме. Не сме гледани с добро око, не могат да ни простят, че не се държим добре с мечките и че искаме сами да си произвеждаме електричество.

- Заради охлювите също могат да ни спуснат една завеса! - казва Йеремия. - Дето ги събираме в размножителния им период.

Тримата отпиват от мастиките.

- Хубавото си е хубаво - казва след това Миро. - Близо до ума е, че някой може да допусне, че след като не сме виновни за СПИН-а, съвсем не е невероятно да излезем невинни и за нещо друго.

- Като нищо може да се допусне! - казва Йеремия. - Една такава новина ти вдига имиджа!...

- Можем да привлечем някоя и друга инвестиция! - казва Миро.

- И да продадем някой и друг завод! - добавя Йеремия. - И туризмът да се засили!...

- Да не говорим - казва Миро - какво морално въздействие ще окаже върху посърналото ни национално самочувствие!...

Паскал хем се радва, хем решава да изчака утрешния брой, за да не се яви опровержение.

И да излезе, че пак ние сме виновни.



ВЪЗРАЖДАНЕ ИЛИ РЕНЕСАНС

Снегът е до покривите, всички пътища към селцето са прекъснати, но това не пречи дебатът да продължава вече трети ден.

Някои и спаха в кръчмата, за да не губят сили да си ходят вкъщи.

Възраждане или Ренесанс?

На пръв поглед е едно и също и именно от това се нуждае най-много селцето на Паскал, но когато трябва да се запише в програмата на кметството, нещата се усложняват.

Както навсякъде, така и тук се оформят три крила.

Едното държи да бъде "ренесанс".

По-европейско е и след като сме тръгнали натам, редно е да започнем да говорим като хората.

Тъй и тъй ще уеднаквяваме понятията.

Другото крило обяснява, че няма алтернатива на "възраждане", и споменава Перущица, Батак и Копривщица.

И черешовото топче.

Третото крило не споменава нищо, а само кима с глава и е заето главно да пие на вересия, защото греяната ракия е от кръчмаря, който участва най-дейно в дебата.

Главно с възклицания от рода на:

- Правите си сметката без кръчмаря!...

И:

- А бе, това си е чисто национално предателство!...

По стара традиция той е патриотично настроен и е за "възраждане", а и "ренесанс" му звучи като "ренегат".

Позициите не бележат никакво сближаване, "ренесанс" и "възраждане" са на разстояние от земята до небето.

Дебатът ту почти заглъхва, когато се налива новата ракия, ту се разгаря с пълна сила.

Проблемът изглежда нерешим.

Нови аргументи се вкарват в боя, които пък предизвикват нови контрааргументи, намесват се Паисий, "Макдоналдс", "Многострадална Геновева" и "Изгубена Станка".

Кръчмата почти не се вижда под снега, само димът от комина изписва въпроси по зимното небе.

Тъй като не може да се намери изход от положението, възраждането или ренесансът се отлагат за неопределено време.

То и да беше дошло Възраждане или Ренесанс, няма откъде да мине.

Пътищата са затрупани, а единствения мост го отнесе още пролетта реката.