|
| *** |
Според нейния приятел Горския чипът бил сложен от еколозите, любопитни младежи с добра екипировка, за да усещали по всяко време какво става с нея.
Усети студа и разбра, че й е рано за ставане. Будуваше само на топличко време, за разлика от братовчедите на север. На тях температурите не им правеха впечатление, даже козините им бяха побелели за по-добра адаптация. Много грозно. Щели да се сливат с околната среда. Все едно тя да стане зелена. То пък тяхното една среда... Скука. Монохромност. Риби, птици и тук-таме някой флегматичен тюлен.
Меца не одобряваше белите мечки заради монотонното им съществуване. Най-интересното събитие от живота на братовчедите й беше, когато намериха Полюса. Стотици пъти бяха минавали от там, но не знаели, че това е точното място. Голямата работа - точка в леда, а в нея забити знамена. "Шарени, неприятни на вкус и трудносмилаеми" - така ги описаха свидетелите, "по-добре да го бяха отбелязали със сьомга или телешки шол, или дори с кучешка храна. Какви са тези химии на върха на Земята?!?"
Тя беше солидарна с тях и си даваше сметка, че като вегетарианка и пацифистка на нея й се налагаше да спи по четвърт година, тъй като няма какво да яде... А пък белите мечки бяха глобалистки, спяха само докато са по майчинство. И не само никой не им правеше забележка, ами даже ги бяха избрали за "животно с международно значение", тъй като имали правилна "репродуктивна стратегия".
Мецана нямаше репродуктивна стратегия. Според нейния приятел Горския нещата си стават от само себе си, стига да има любов, а ако майката няма възможност да научи децата си сами да берат ягоди, може да ги остави в център за обучение - там освен това ще ги научат също да рисуват, да танцуват, да пеят... чужди езици...
Можели напълно да ги отучат от спането, било неефективно.
Както нейните приятели астрономите например. Те били неефективни, докато по цели нощи дебнели астероида, а денем спели. Сега станали в пъти, пъти по-ефективни - работели и през деня, режели стари дървета да видят какво има вътре...
Тя също искаше да бъде ефективна, беше изследвала стари пънове, те имаха добро мравчено съдържание, ако така се нарича. Също и червейно. Оня кърт, дето се прави на съсел, щото бил под прикритие, много настояваше Мецана да спре да яде червейното съдържание. Той имал обосновано предположение на базата на достоверна информация от неназовани източници, че някои богове, да не им споменава имената, имали навика от време на време да се прераждат в червеи. Никой не бил наясно кога, защо и как го правят. Може би искат да се забавляват в таймбрека на Австралия оупън. Или да проверят какъв е животът, ако можеш само да пълзиш. И да ядеш единствено кал. Меца потръпна от такова битие. Но в края на краищата, щом се хранят с кал, сигурно им липсва калий в организма.
Много по-сложен й се виждаше животът долу в равнината. За да оцелееш там, трябвало да имаш азот, фосфор, калий и субсидия. Не можело да чакаш прераждане или хибернация. Трябвало хранителна стратегия и копаене... Но един ден неочаквано субсидията изчезнала. Меца се чудеше дали е разбрала правилно, нали уж пчелите трябваше... Не може всичко да изчезне наведнъж и да остане едно голо копане...
Мецана притвори очи и въздъхна.. Не искаше тъжни мисли да развалят съня й. Обърна се на другата страна и си каза: "Какво толкова, винаги мога да стана стръвница!"
