Над 1 млн. българи стоят в статистиката като осигурени в универсалните пенсионни фондове за втора пенсия, но реално по партидите им не постъпват средства. Според последната статистика за дейността на допълнителното пенсионно осигуряване за 2012 г. на Комисията за финансов надзор задължително осигурени в капиталовия стълб са малко над 3.2 млн. души.

В същото време данните на НОИ показват, че на пазара на труда т.нар. млади работници, родени след 1959 г., които са задължени да се осигуряват в универсален фонд за втора пенсия, са малко над 2 млн. души. Това означава, че над 1 млн. българи се отразяват в статистиката на фондовете, но само защото в някакъв период са имали партиди там. По една или друга причина в момента по тях не вървят вноски, не се трупат средства и това подлага на съмнение адекватността на бъдещата им допълнителна пенсия. При професионалните фондове, които би трябвало от 2015 г. да поемат изцяло ранните пенсии на работещите тежък труд, отчетените осигурени лица са към 240 000, а НОИ отчита едва около 100 000 работници в първа и втора категория.

Данните на КФН показват още, че най-възрастните от младите работници, които би трябвало да са внасяли във втория стълб през целия му 10-годишен период на натрупване, имат по партидите си средно около 1800 лв. Средното натрупване по партиди е около 1380 лв. В същото време доходността на внесените осигуровки не надхвърля дори инфлацията за целия период.

Според Иван Нейков, който беше социален министър при въвеждането на т.нар. тристълбов пенсионен модел у нас - солидарен стълб, задължително осигуряване в капиталов и доброволно осигуряване за трета пенсия, разчетите са правени при допускания, че хората ще внасят постоянно поне 40 г. в партидите си. Той призна, че тогава не е отчетена сивата икономика, нито масовото невнасяне на осигуровки от работодателите, което особено силно се прояви в кризата от 2008 г. насам, а ръстът на доходите е трябвало да бъде в пъти по-бърз.

СЪМНЕНИЯ

Недобрите резултати на фондовете в кризата доста разклати доверието в задължителното капиталово осигуряване. Показателно за това е липсата на каквото и да е развитие при доброволното пенсионно осигуряване, макар че вноските за него могат да намалят данъчната основа до 10%. Към края на 2012 г. доброволно осигурени за пенсия са били 591 000, а година по-рано те са дори с 5000 повече.