С колегата Дърдонков много обичаме да седим в двора на Университета и да водим академични диспути. Разбира се, сложните проблеми ги пазим за аудиториите, тук само леко отдъхваме със забавни елементаризми. Предмет на днешния диспут примерно е трансценденталното себеполагане на абразивно субстанциалната абстиненция в интерпретативните понятия на псевдопарадигмалната квазисуспензия.

Таман съм към края на съкрушителна пледоария, когато Дърдонков реализира радикална смяна на темата:

- Страшно съм разочарован от режисьора Теди Москов! В "Репортер" от 14 януари видях негово интервю. Там, между другото, го питат: "Сигурен ли сте, че наистина Ви интересува запазването на човешкия вид, когато Вас и Вашите познати вече няма да Ви има?" Това театрализирано перекенде отговаря: "Човешкият вид изчезна с идването на комунизма. Материализмът е философия на животното".

- Е, и? - питам. - Кое точно те е разочаровало - изчезването на все още неизчезналия човешки вид или убедително аргументираното заключение, че не само ти, ами и животното си има философия?

- Не, не това. Разочарова ме нежеланието на Москов да определи датата на изчезването на човешкия вид. Това с комунизма е много общо, трябвало е да прецизира кой комунизъм и по кое историческо време.

- Може би е имал предвид комунистите Пол Пот и Йенг Сари! - викам. - Класически комунизъм, общи жени, общи дечурлига, никакви пари, бой, глад, стриганье, идеал Петров! Ми то наистина си беше изчезване, ама само на камбоджанския човешки род; околният човешки род оцеля.

- Не знам, не знам! - колебливо разсъждава Дърдонков. - Ако е имал предвид комуниста Джугашвили, нас като човешки род ни няма вече 60 години. А може би сме изчезнали от лицето на земята преди 70 години благодарение на унищожителната дейност на комуниста Шикългрубер.

- Горе-долу толкова! - изчислявам на пръсти. - От годината, в която комунистът Труман за няколко мига изпепелил четвърт милион човешки род.

- Гложди ме мисълта, че липсваме много по-отдавна! - прави обосновано предположение колегата. - Поне от края на ХV век, когато само за петнайсетина години комунистът Торквемада и комунистическата инквизиция са изгорили на клада 10 000, а 27 000 са подложили на комунистически мъчения.

Признавам лицемерно правотата на Дърдонков, премълчавайки факта на много по-отдавнашното ликвидиране на Хомо сапиенсите - реално преди повече от двадесет века, когато комунистът Ирод заповядал да избият във Витлеем и околностите 14 хиляди младенци.

- Ами заклеймяването на материализма, а! - продължава да се гневи колегата. - Кви животни, кво чудо! Половината велики философи от Лао Дзъ и Аристотел насам са материалисти, другата половина са идеалисти, третата половина са дуалисти, останалите не са велики философи.

- Бъди по-екзактен! - опитвам да успокоя дискусионните страсти. - Знаеш, че Ламетри е написал книгите "Човекът машина" и "Човекът растение", нали! Ама не знаеш, че е написал още една, която, за съжаление, не е била запазена - автобиографичната книга "Човекът животно" (Homo Trogloditis), в която си признава, че е животно, тъй като е материалист.

Дърдонков ме гледа известно време слисано, после става и си тръгва.

Е, той губи. Тъкмо бях решил да подкрепя тезата му с информацията, че компетентният философ Теди явно е визирал Лениновия труд "Материализъм и емпириокритицизъм". И че Ленин, вярно, донякъде мяза на животно, донякъде на растение, само дето не е философ.

Едно обаче не ми е ясно. Хайде, животинките - разбрах. Растенията, струва ми се, би трябвало да клонят към светския екзистенциализъм. Ами неорганичната природа, дет се вика, тя какво, без философски рефлексии ли я кара? Трябва да звънна на Москов, той ги отбира тия работи.