|
| *** |
Цецка Цачева: Ами това е - мнозинството винаги има един лидер, който повежда. И когато имаш силен лидер, харизматичен лидер, не могат всички останали да светят с неговата светлина.
СД: Ама те повечето са анонимници, някои от които мълчаха като риби близо четири години.
ЦЦ: Има във всички парламентарни групи и във всички състави на НС подобни народни представители. Тук мисля, че не е коректно да се абсолютизира изцяло, защото това пък са хора - голяма част, аз познавам всичките - които са ме изненадвали много приятно, когато съм обикаляла през страната в техните райони, с работата, която вършат в партийните структури по места.
СД: ...Продължавам с още едно изречение (чете от вестник): "Сега вече за мнозина топлите места в следващия парламент са мираж".
ЦЦ: А дали са топли местата в парламента?
СД: Топли са.
ЦЦ: Вие имате преки впечатления от първа ръка в парламента. И не мисля, че са толкова топли. Ако считате, че осветлението от прожекторите, от това, че микрофоните непрекъснато са пред всеки един от народните представители и ние публично работим и живеем в ефир, ни затопля - да. Но понякога по-скоро не са топли, а са много горещи!
(...) Със задоволство искам да припомня, защото то е факт и всички медии вече достатъчно време коментираха това: ние успяхме Закона за енергетиката да го променим, така че от 5 март Комисията (ДКЕВР - б.р.) да може да намали цените - това, което изкара гражданите на хората (може би на улицата - б.р.), и ние чухме вика на тези граждани, който толкова време е бил спотайван.
(...) Нещо се случи в енергетиката. Аз не съм специалист, не съм експерт. Но за самата мен като гражданин е необяснимо как една сутрин гражданите на България се събудихме с тези сметки, (за) които никой от компетентните институции не предупреди какво се очаква. Това за самата мен е изненада.
(...) Вярвам, че този проект ("Белене") беше много красив за плевенчани, но невъзможен за България, непостижим за България.
СД: В крайна сметка пак подвихте опашка и заедно с това, което иска г-н Борисов - влязохте в правилната линия.
ЦЦ: Не, вижте, не. Аз мисля, че съм показала, че не съм от, най-така, плодовете без бодилчета. Имам свое мнение, отстоявам го тогава, когато мога да убедя колегите си в това. Но за "Белене" позицията ми е ясна и аз сега идвам от село Ясен, Плевенска община, открихме нов клуб на ГЕРБ, 30 нови члена. Аз мога с открити очи да се изправя пред плевенчани, така както го направих на 7 септември в град Белене, сред гражданите на Белене, които в тази безработица, в това безпаричие, разчитаха на този проект като на нещо свише отгоре, че изведнъж, видите ли, нещата ще се случат в хубавия начин. Нереалистично е.
СД: Ето го хубавия начин - как се случват нещата (показва прочутата корица на списание "Мери").
ЦЦ: Ооо, не!
СД: Напротив, защо не?! Напротив - да! Защо не?
ЦЦ: Станах жертва, казах го, станах жертва на медийна интерпретация. Това не съм аз... Ама вижте, това е проява на някакъв комплекс. Не знам кой, откъде и как ми свали 20 години. Преди 20 години не съм била с очила. Така че и за 20 години преди не може да мине снимката. Суетата при мен не е водещо чувство в себеоценката ми и изобщо в начина ми на поведение и общуване!
