В този разговор аз се намесих само веднъж, накрая, като подчертах, че паметта е важна в живота на човека, а знанието е спасение.
Иначе си седяхме на бордюра, люпехме семки и си дрънкахме. Един от нашите вика:
- Вървя по улиците и площадите и гледам - тишина. В смисъл - хората протестират, викат и псуват, влачат кофи за боклук, не е най-тихото. Но няма песни, няма химни, нищо такова. А какво време беше, все с песен я започваха борбата!
Друг веднага му се връзва:
- Дето се казва - по песента се познавахме! "Една българска роза" и "Развод ми дай!" ехтяха по площади, улици и мегдани. И с тези химни на уста поздравявахме нашите избраници, поздравявахме се през балкони и дворове.
Палехме по нова цигара и продължавахме със спомените:
- Пеехме озарени, а отпреде ни - едни хора, облечени с шушляци и криви вратовръзки, говореха ни за светлата демокрация и демократичния социализъм. А едни тарикати ни продаваха ваденки и кибрити със символи, а ние пак като шашави купувахме глупостите им по левче-две, а после в изборния ден се бихме кой каква точно бюлетина е пуснал.
- Даа, днеска песните поутихнаха и се забравиха.
- Започна се демонтажът на старото и ретроградното и строежът на новото и прогресивното. Люспеха се, цепеха се, обединяваха се и пак се развеждаха - и все с песен на уста отиваха на новите избори, все за нови победи говореха!
Един от нашите се съгласи:
- Е, добре, победиха ни.
- Къде са днес родните безенесета, които ни пееха от екрана "Сей, земеделецо, днес му е времето, фърляй добри семена..."? Защо не се изтъпанят и да рекат сега как да сеем в земята, която уж е наша - с мотика, с кон под наем и с оборски тор, купен от съседа, и какво точно да сеем?
- Че то по нашите чукари само екстрасенси виреят.
- Ами химнът на ВМРО? "Изгрей, зора на свободата. Зора на вечната борба. Изгрей в душите и сърцата на всички роби по света!"... И те не си го помнят. Освен в късни доби, сред претрупани маси и пищови, насочени в тавана, и то не всичкото, а само първия куплет...
- И българските социалдемократи имаха песен. "Обичай децата и старите хора! Обичай птици с небе! И вярвай, учи се, не чувствай умора. И всички ще бъдем добре!" "Всички" - в смисъл всичкото им партийно ръководство. То винаги е добре - я в парламент, я в директорски борд, я в ръководството на някой комбинат, продаден за скинато левче...
- Добре са, бе, какво им е!
- Ние сме тъпите, че им слушахме толкова години глупостите!
- Ами какво да кажем за сладурите от "Новото време". "Ние рисуваме света, който търсим. Всичко е вътре в нашта ръка. Идва новото време за всички нас." Хем рисуват света според техните си представи, хем всичко е "вътре в нашта ръка". От една страна - инфантилно поведение, от друга - чист прагматизъм и магазинерство, значи.
- Последни изпяха нова песен едни тарикати, дето викаха, че са демократи за силна България. Демек другите се борят България да е хилава и рахитична. Недъгава някак си искат да я докарат. Но ето - идват едни честни и способни хора и ще я направят Силна, Можеща, Европейска. "Само за миг поне, миг поне повярвай". Лично аз не мога. Много се иска - цял миг.
Точно тук се намесих за първи път в разговора. И сложих точка.
- Помните ли - запитах - тези звънки думи "На крак, о, парии презрени. На крак, о, роби на труда! Потиснати и унижени, ставайте срещу врага!" Помните ли го този светъл призив, тази вечна песен, която в епохата на така наречения социализъм денонощно се лееше от радиоточките и екраните на черно-белите телевизори?
Аверите се умълчаха.
- Не го помните. А трябва. Прочетете нещо по въпроса и го запомнете. Защото съвсем скоро ще я чуем тази песен. И ще се пее доста масово, искате ли бас?
Аверите нищо не поискаха от мене. Мълчаливо продължиха да люпят семки.
Една друга песничка ми се върти:
"Хаасково, затворо,
криминалистика на дворо.
Аман бе будала,
стори на мен един хатър..."