Договорът от Ница е четвъртата преработка на учредителния Договор от Рим от 1957 г. за последните 15 години. Съгласие по него постигнаха 15-те на срещата в Ница през декември 2000 г.

Във връзка с разширяването на ЕС бе направено ново разпределение на гласовете в Съвета на министрите. Така четирите големи - Германия, Франция, Великобритания и Италия, ще имат по 29 гласа. Равен брой гласове получават Испания и Полша - 27. Румъния ще има 15 гласа, Холандия - 13. Гърция, Чехия, Белгия, Унгария и Португалия ще имат по 12. България, Австрия и Швеция ще са с по 10 гласа в Съвета на министрите. Словакия, Дания, Финландия, Ирландия и Литва ще имат по 7 гласа. Латвия, Словения, Естония, Кипър и Люксембург ще разполагат с по 4, Малта ще има 3. Всяко от решенията ще може да бъде блокирано от 91 гласа, равностойни на 3 големи и една малка държава.

Общата численост на Европарламента ще нарасне от 700 на 738 души. В него България ще има 17 депутати, колкото Австрия и Швеция.

За размера на комисията беше договорено, че през 2005 г. големите страни Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания ще изгубят втория си комисар в ЕК. Всеки от новите членове ще има по един комисар, докато комисарите станат 27. След това лидерите ще определят постоянен таван за размера на изпълнителния орган на ЕС, който няма да бъде по-малък от 27 комисари.

След като се определи таванът, местата в комисията ще бъдат заемани с ротация последователно от всички страни-членки. Ще се увеличат правомощията на председателя на ЕК, като той ще получи право да уволнява комисари.

Що се отнася до ускореното сътрудничество, допуска се групи от осем или повече страни да вървят към по-дълбока интеграция в определени области, а останалите страни могат да се присъединяват към тях на по-късен етап. Споразумението изключва ускорено сътрудничество по въпроси на отбраната и сигурността.

Договорът от Ница предвижда до 2004 година да се проведе следващата Междуправителствена конференция, която да се занимава с разпределението на компетенциите между Брюксел и страните-членки, статута на Хартата за основните права, провъзгласена в Ница, мястото на националните парламенти в европейските дела и преразглеждането на основополагащите договори на ЕС.