Зора зореше... Мецана протегна лапи и шумно се прозя.

Откакто се сприятели с астрономите, винаги гледаше да става малко по-рано от останалите мечки, за да посрещне изгрева в деня на астрономическата пролет. Другите изобщо не се влияеха от календара, следяха само температурите и дали вали. Всъщност за тях и това нямаше особено значение, но поне им осигуряваше спокойствие по отношение на туристите и ловците, които сваляха стреса и нервното си напрежение чрез безразсъдни разходки в гората по време на оранжев код. От това оранжевият код редовно вдигаше кръвното си и ставаше червен.

Погледна през отвора на хралупата и установи, че пак е подранила.

Усети, че нещо се размърда в корема й, и си даде сметка, че изглежда отново е бременна. Нейното пословично миролюбие и нежеланието й да влиза в конфликти редовно я докарваха до това особено положение - близнаците... С повечето вегетарианки все така се случваше. Мецана не обичаше това състояние, защото я налягаха тежки мисли за бъдещето.

Все пак колкото и опитна да е една майка, тя няма как да познае какво ще стане детето й - олигарх, патриарх, олигофрен, олирен... Освен това тя се надяваше да успее да запази стила на строга елегантност и зловещ перфекционизъм, който поддържаше като алфа-самка в региона.

Както казваше Горския, тя беше първа дама и всички в нея и от нея гледаха, трябва да се държи като професионалист.

Той говореше нещо и за професионалната лига, че нея нямало да може да я гледа и как ли ще го преживее това...

Тя го съветваше да направи като еколозите, те виждаха всичко - да имплантира чип на лигата и да я следи къде ходи от спътника.

Мецана знаеше само, че чипът е с форма на ромб, и не беше сигурна дали трябва да го храни и да го чеше о дърветата, или по някакъв начин това го правеха еколозите и спътникът. За всеки случай винаги когато видеше по телевизията някой да направи знака на "Рено" с ръцете си, тя изтичваше навън и отиваше до обсерваторията, защото там има ток и акумулатори за чипове.

Някой ден, казваше й Горския, там ще има и джипове. Не се безпокой за астрономите. Мисли логично, казваше той, нали знаеш, че има такса за пренос на ток? Ти да си виждала някой да носи ток?

Тя беше виждала само мравка със семенце, катерица с лешник и скиор с метакса. Също знаеше, че оня кърт, дето се прави на съсел, защото бил под прикритие, си събира флашки за зимата... Даже беше чувала, че в Банско си правят сборища с вино и флашки, какво ли не пренасяли там...

Но наистина не беше виждала някой да пренася ток, сигурно е много тежък...

Та, казваше Горския, за всичко в този живот се плаща, има даже места, където плащаш, ако имаш коте.

При астрономите официално котки няма, но пък те си имат астероиди. Като си съберат месечните такси "астероид", не само ще си работят на спокойствие, ще си платят тока, ами и нови телескопи ще си накупят, и джипове, компютри... Даже може да им остане за нови ботуши за зимата...

Че за какво са им, чудеше се Меца, нали вече няма да има зима... Всичко ще се смени - зимата, статуквото, професорът за преброяването... Горският се надяваше да вземат техния приятел овчаря, онзи с многото висши образования. Той беше голям майстор в броенето, професионалист - умееше да брои овци, без да заспива, и даже се сещаше да извади кучетата от общата бройка.

Мецана се огледа и се изпълни с надежда. Новините бяха добри - имаше си нов патриарх, нов папа и нов екоминистър - хем писател! Само да не я изпишеше като самотна майка с бъдещи две деца и без бюджетен мед...Тя беше самолюбива. Мечка - това звучи гордо!

Всичко ще се оправи, стига да не объркат нещо молитвите.