Въпреки слабото изпълнение на бюджета през януари и ниските нива на фискалния резерв служебното правителство побърза да заяви, че няма проблеми с публичните финанси. И служебният премиер Марин Райков, и новият финансов министър Калин Христов дават гаранции, че държавният бюджет е изпълним и към края на годината фискалният резерв ще бъде над минимума от 4.5 млрд. лв. В същото време съществуват сериозни основания за притеснения, че приходите са надценени и хазната ще има проблеми с посрещането на разходите.

Противно на уверенията на Райков, че до дни ще има по-подробни данни за състоянието на хазната, информация за изпълнението на бюджета към края на февруари вчера не бе представена. Финансовият министър Калин Христов отказа да съобщава предварителни данни с аргумента, че те трябва да са официални и достъпни за всички на сайта на финансовото министерство. Това ще се случи в края на март. Христов обаче побърза да увери, че проблемите с приходната част в началото на годината са традиционни и изоставането ще бъде наваксано в следващите месеци. "Няма индикатори, че бюджетът не може да бъде изпълнен", увери Христов.

Проблеми не вижда и служебният премиер Марин Райков. Той омаловажи падането на резерва до критичното ниво от 3 млрд. лв. в началото на март и определи притесненията около тези данни за спекулативни. В същото време от данните стана еднозначно ясно, че в затрудненията си да покрива разходите кабинетът е посегнал на целевите фондове във фискалния резерв, които не следва да се харчат - Сребърния фонд с 2.086 млрд. лв. и двата ядрени фонда, в които са събрани около 1.3 млрд. лв. "Към 18 март резервът възлиза на 4 млрд. лв. - значително над целевите средства в Сребърния фонд. Ние сме поели ясен и безусловен ангажимент да спазваме бюджета и към края на годината резервът ще бъде над законовия минимума от 4.5 млрд. лв.", заяви Райков. Той допълни, че този праг ще бъде минат още през април, защото България очаква Европейската комисия да й възстанови 1.2 млрд. лв. - 400 млн. лв. авансово платени разходи по оперативните програми и 850 млн. лв. единни плащания на площ за земеделските производители. Райков бе категоричен, че бюджетът разполага с необходимия финансов ресурс за предстоящото увеличение на пенсиите от 1 април. "Показателно за доверието към служебния кабинет за запазване на фискалната дисциплина е реакцията на международните пазари. Цената на нашата рискова премия пада", допълни Райков.

Оптимизмът на служебния кабинет идва на фона на реализиран дефицит от 457 млн. лв. по консолидираната фискална програма през януари, извънредна емисия на 800 млн. лв. дълг през февруари и изоставащи постъпления по отделни приходни пера. От данните за януари стана ясно, че приходите от акцизи и постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица изостават спрямо януари 2012, а ДДС е на същото ниво. В същото време от акцизи в бюджет 2013 се чакат 180 млн. лв. повече спрямо 2012, постъпленията от ДДС са завишени със 784 млн. лв., приходите от данъците върху доходите на физическите лица са с ръст от 280 млн. лв., включително очакваните 150 млн. лв. от новия данък върху лихвите по срочните депозити. Вече се чуха предупреждения, че постъпленията от този данък ще са чувствително по-ниски. В рамките на годината хазната ще има и допълнителен харч от 800 млн. лв. заради падежа по извънредната емисия 6-месечни ДЦК, които бяха пуснати в продажба заради изплащането на субсидиите на земеделците.



ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Премиерът Марин Райков вчера увери отново, че бюджетът ще разплаща с предимство просрочени задължени от страна на централното правителство към малки и средни предприятия. Райков цитира данни от месец февруари, обявени още от бившия министър Симеон Дянков, че просрочените задължения на централното правителство са 108 млн. лв. Основната част от тях са задължения на военното министерство - 68 млн. лв., като 66 млн. лв. от тях са дългове на Военно-медицинска академия. Към февруари МВР има 15 млн. лв. просрочени задължения, МРРБ - 3 млн. лв. От справката на Дянков стана ясно, че просрочените задължения на централното правителство са намалели значително спрямо началото на мандата - към декември 2009-а те са били 602 млн. лв. По-притеснителни са дълговете на общините - 175.8 млн. лв. към февруари 2013-а. Местните управи следва да покрият тези плащания чрез собствени приходи.