|
| *** |
- Колко странно животно - каза Алиса. - Сякаш само си изкопа дупчицата, за да се скрие.
- Няма нищо странно - рече Шапкаря. - Това е комбурс - борсук, само че наопаки.
- И какво прави? - попита Алиса.
- Сега - нищо. Иначе, за да се прехранва, в нечетните години уволнява Джаберуоки, а в четните му носи пантофите. Но иначе не хапе.
Шапкаря седеше в края на дълга маса, цялата покрита с чашки и чинийки, от лявата му страна, положила глава в чинийката с бисквитки, спеше Катерица, а от дясната шаваше с уши голям бял Мартенски заек.
- Може ли поне да седна при вас? - попита Алиса.
- Няма място! Няма място! - извика Мартенския заек.
- На масата има точно двеста и четиридесет стола - възрази Алиса. - А вие сте само трима!
- Двама са малко, трима са много - отвърна Мартенския заек. - Няма място за вас! Но поне чай можем да ви предложим.
- Благодаря - каза Алиса.
- Само че няма чай - рече тъжно Шапкаря и намести очилцата си. - Джаберуоки ни остави с празен чайник. За три години и половина изплюска всичкия чай, качи кръвно и отиде да си го оправя. Но ние пак сме тук и само след месец и нещо ще осигурим възможности да се налее чай не само на теб, а и на още двеста и петдесет хиляди Алиси!
- За сто и петдесет хиляди - обади се Катерицата откъм чинийката с бисквитки. - Вижте моята точка номер 9!
- Катериците нямат точки - възрази Алиса.
- Слушайте внимателно, няма да повтарям - сънливо рече Катерицата, - аз си имам тридесет и една!
"Колко чудна Катерица - помисли си Алиса. - Спи и сънува сънища на точки!"
- А пък аз, като порасна, ще се превърна в ястреб и ще ви напиша нова конституция! - изграчи комбурсът от дупчицата си. - Сипете малко чай и на мен!
- Трай, бе, борсук - сърдито рече Шапкаря. - Сврецвай си там, чай - после!
- Доколкото разбрах, искахте чай? - вежливо попита Мартенския заек.
- Да, благодаря - каза Алиса.
- Бих могъл да ви предложа китайски - продължи Мартенския заек. - Само че ще трябва да ми се доверите, за да посреднича при вноса. Вие представяте ли си колко чай има в Китай? Колкото не можете да си представите! С моето посредничество цялата държава ще пие чай на корем и всеки ще получава по хиляда лева за това! Представяте ли си?
Алиса опита да си представи нещо, което не може да си представи, но не можа.
На клона над масата се появи Чеширския котарак и кротко светна с позлатени очила.
- Тия нищо не могат да ти предложат - мазно каза Котака, - защото порциите тук разпределям аз!
И се усмихна благо, след което бавно започна да изчезва - първо опашката, после лапите, след това - тялото, накрая - нахалната усмивка.
- Къде изчезна? - попита Алиса.
- Тоя никога не изчезва - с въздишка отвърна Шапкаря. - Като тоалетната хартия е - винаги зад вас...
Катерицата се събуди и тревожно попита:
- Да ти се намират от ония банички, от които се расте? Иде зеленият месец май и непременно трябва да порасна поне с още три опашки!
- Зарежи тая национална предателка - рече Мартенския заек, - тя даже и да порасне, пак ще спи като катерица!
И я напъха в чайника.
- Вие сте побъркани - каза Алиса.
- Ние всички сме побъркани - ухили се от клона Чеширския котарак. - Такова е времето. Тука е така. Аз съм побъркан. Те са побъркани. А ти си най-побъркана... Сигурен съм - иначе нямаше да бъдеш тук...
|
| *** |
