Сашо Диков, НТВ: ...Аз мислех да ви бъзикам да си признаете най-после, че сте влюбена.
Лиляна Павлова, ГЕРБ: В професията си - да. В дъщеря си, в съпруга си.
СД: Ама, защото мислех да ви питам влюбена ли сте, признайте най-после, че сте влюбена.
ЛП: Във вас ли, г-н Диков?
СД: Впрочем каква среща, каква обстановка. Досега къде се виждахме, сега там из ония...
ЛП: И тука нов имидж, нов стил, италиански стил...
СД: А? Баровец съм, баровец съм!
ЛП: И аз така.
СД: Елизабет Тейлър пасти да яде!
ЛП: Благодаря.
СД: Така е наистина. До какви промени води властта, хайде оттам да почнем. Ето, едното е чисто визуално...
ЛП: Някои почват да изглеждат угрижени и уморени, други се одухотворяват, трети се самозабравят. Аз се надявам, че успях да остана поне здраво стъпила на земята и за това съм много благодарна преди всичко и на моя екип, който съм им казала нищо хубаво не искам да чувам, искам само критиките. Хубавите неща, дай Боже, те ще си вървят. Искам само да ме критикувате, това е много важно. Да, това имаме уговорката с тях и мисля, че това много помага и е много важно. (...)
СД: А какво лошо има да си признаете, че обичате Бойко Борисов? Аз не виждам нищо лошо.
ЛП: Аз много го харесвам, уважавам го, като, най-вече като шеф, разбира се, и като човек смятам, че той е със страхотни качества. Аз нямам никакъв проблем с това. Ама, Сашо, какво? Искаш ли да извадим кадри от парламента колко пъти теб съм гледала?
СД: Да!
ЛП: И да подготвим нова жълта статия... Диков, казах ти, че рекламираш някакви жълти издания... Няма лоша реклама и дето се вика, хората пари дават да ги рекламират безплатно, а мен на 1 страница ме боднаха. Виж как хубаво гледам. Аз и теб така съм те гледала.
СД: Г-жо Павлова, защо, след като можехте спокойно да излезете от помията, пак влязохте в помията, плюс лайна, плюс всичко останало, което се сещате?
ЛП: Станахме, много фекалийно стана.
СД: Е, така е, нашата политика...
ЛП: Във ВиК-то влязохме.
СД: Да, именно във ВиК-то, отходния канал... От какъв зор влизате в мръсотията и гадориите на политиката?
ЛП: И аз съм си задавала този въпрос, когато трябваше, бих казала, да взема решението какво правя оттук нататък. Защото аз бях поканена в екипа на Плевнелиев тогава като зам.-министър първоначално именно защото съм дългогодишен експерт по управление на европейските фондове. Впоследствие, когато той започна кампанията и стана президент, съответно поех вече и неговата позиция на министър. Мислех си, че не е голяма, а се оказа, че разликата между зам.-министър и министър е голяма, стъпката е различна. Вече министърът имаш друга отговорност, публична личност и т.н. За година и половина министър видях и тази гледна точка. Но в крайна сметка аз съм много екипен човек и ВЯРВАМ В ЕДИНОНАЧАЛИЕТО, В ЕКИПНОСТТА. Работили сме заедно, била съм част от този екип, подадохме оставка и сега трябва да вървим към следващата, ъъ, естествена крачка е да тръгнем на една предизборна кампания. (...)
ЛП: ...Симеон Дянков бях първата, която го критикува!
СД: Говорите тука, чета едно ваше интервю - "казвам нещата брутално и съм си навличала много..."
ЛП: Много съм директничка и аз като вас, г-н Диков.
СД: Добре, де, само че тука, станахте активен борец срещу дянковизма, след като вече не беше вицепремиер. Това ми се струва малко неособено достойно... Защо не изплакахте на рамото на бате Бойко и не му казахте: Бойко, разбери, тоя човек ни води към ...
ЛП: Аз моето мнение съм си го казвала. И не случайно, понеже цитирахте едно друго мое интервю, аз го казах именно в този контекст. Всеки от нас е имал възможност или поне тези, които сме имали желание, а аз съм много пряма и искрена и си казвам нещата...
СД: "Водих тежки битки с Дянков", чета го завчера... Ама така звучи, като след 9 септември. Като след 9 септември много партизани се навъдиха...
ЛП: ...Ами дебатирали сме, а вътре да не говорим, а ние сме част от един екип. И все пак имаме един капитан на кораба, защото нали си говорихме за кораб. (...)
СД: Вярвате, че можете да постигнете мнозинство? Вярвате ли си, или може би вярвате на Мира Радева само? Само вие и Мира Радева сигурно.
ЛП: Аз на социолози по принцип не вярвам, с цялото ми уважение към тази професия, защото в крайна сметка хората са тези, които ще решат. Но ако хората преценят, ако гласуват за нас, ако ни гласуват доверие, да, ще формираме правителство! Ако не ни гласуват, ще останем в опозиция. Няма лошо. Колелото се върти. Веднъж си горе, веднъж си долу, няма нищо страшно в това.
Петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Колко души беше правителството, пардон, пиратския кораб?











