В пестелива кореспонденция от варненското сметище тв журналистка употреби четирикратно авангардния израз "депониране на боклука". И с право: това шикозно приравняване на битовите отпадъци към банковото дело е ярък пример за тяхното стратегическо значение в европеизирането на България. Особено пък в момент като сегашния, когато родната икономика е вече официално призната за пазарна.
Разбира се, водещ първопроходец и в тази насока е пак столичният кмет Софиянски. Той вече монтира по "Витошка" кошчета за боклук с вид на банкомати, а партията му дори разработи фундаментална методика за изчисляване на такса "смет". И дай боже, това да е само началото.
Защото какво е положението понастоящем?
Понастоящем боклукчийският отрасъл представлява неконтролиран от никого огромен сектор от сивата, ще рече, непазарна икономика, пораждащ неуморно социализъм. Всеки клошар, пенсионер, безработен или помияр може да се завре в която си иска кофа за боклук и да извлече от нея неограничен доход, който не подлежи на никакви данъци и такси, социални и здравни осигуровки. За фирмена регистрация и сметоводна отчетност, касови апарати и бандероли, проверки от ХЕИ и финансовото министерство - да не говорим. Де що има социален паразит, граби на поразия от общинските кофи - като от безплатен хипермаркет - храни, дрехи и какви ли не още стоки за широко потребление. А също така и планини от други блага, които продава на "Вторични суровини". Е, при това положение де му е чудното примерно във факта, че пак във Варна една немска фирма се отказа да наеме тамошното сметище (по простата причина, че местните паразити опоскват изпреварващо всичко, което става за втора употреба, преработка или рециклиране).
Отбелязвайки мимоходом, че по собствените му думи настоящият ни премиер също е рециклиран продукт, предлагаме следното:
1. Общинските кофи за смет в цялата страна да се разпродадат на наши и чужди предприемачи, които да ги превърнат във вериги от магазини за просяци, пенсионери и прочие безделници.
2. Охраната на новата търговска мрежа да се възложи на бездомните псета. Така хем помиярите ще си заработват кокала с честен труд, хем природозащитниците ще престанат да лаят в тяхна защита.
3. Онази част от боклука, която се дължи като ДДС и други плащания, да се извозва и депонира в определения от закона срок направо в министерството на финансите или съответната община.
4. Що се отнася до провинциалните завистници, то те със сигурност ще нададат вой, че като най-обоклучения град в Европа София пак ще се окаже в привилегировано положение. На това обаче ние ще отговорим следното: "Добре де, нали идват нови общински избори! Вместо да се самоизяждате в тая своя черна завист, изберете си и вие кмет като Софиянски!"
Само че, казано между нас, де по широкия свят ще намерят друг такъв корифей на боклука като наш Стефчо?
