|
Дали треньорката по художествена гимнастика и нейната бивша възпитаничка са имали идея да правят точно български вариант на ирландското шоу, не е ясно. Факт е, че и двата спектакъла, още преди да бъдат гледани от публика, бяха обявени от "доброжелатели" за еквиваленти на "Лорд ъв дъ денс". Въпросните доброжелатели обаче никак не съобразиха, че по този начин правят лоша услуга на фаворитките си.
"Лорд ъф дъ денс" е уникален по своему и засега няма негов български вариант. "Два свята" и "Орфей и Евридика" имат своя визия и дух, те са български и е глупаво да бъдат сравнявани с чуждото.
Между шоуто на Нешка Робева и това на Лили Игнатова има доста общи неща. Автор на музиката и в двата случая е Георги Андреев. Мария Гатева е играла в "Два свята", а сега е Евридика. И двата спектакъла разчитат на комбинация от български народни танци и художествена гимнастика. Дотук обаче с приликите.
"Орфей и Евридика" е най-доброто до момента. Спектакълът по сценарий на Георги Петров и с хореография на Лили Игнатова и Асен Павлов е пипнат майсторски. Сценографията на Иван Токаджиев е впечатляваща, без да е претрупана. Костюмите на Свила Величкова са стилни и ефектни.
Сюжетът е елементарен, но за такъв спектакъл повече не е нужно. Легендата за любовта между Орфей и Евридика е разказана в 13 танца. Орфей е Асен Павлов, а Евридика - Мария Гатева. Изпълнителите са момчета от фолклорния ансамбъл "Чинари" и бивши гимнастички.
В музиката на Георги Андреев за "Два свята" имаше пукнатини. За "Орфей и Евридика" обаче той е написал нещо наистина добро и много въздействащо.
Що се отнася до хореографията, то тук тя е направена с невероятно умение. Преплитането между народни танци и художествена гимнастика с всичките й атрибути - ленти, обръчи, топки и бухалки, е майсторско. Сливането между двете не дразни - не е самоцелно, а се подчинява на цялостното решение. Хореографията е изчистена, а пространството - добре обиграно.
Има и изключително красиви сцени на ултравиолетово осветление. Въобще осветлението е на ниво, каквото у нас все още за танцов спектакъл не е правено. Общото усещане е като за суперпродукция.