|
| Докато Иван Костов и Надежда Нейнски ръководеха десницата, тя нямаше никакъв шанс за сериозно политическо присъствие. |
Неслучването на "Синята коалиция" 2 обаче може да се окаже по-добра новина за многострадалните десни избиратели от създаването на "Синята коалиция" преди 4 години. От 2001 г. насам пътят на десницата е само и единствено надолу. През този период три партии - НДСВ, ГЕРБ и ДПС - се изредиха във властта, създавайки впечатление, че са десни. А първите две разчитаха най-вече на избирателите, които през 1997 г. дадоха 137 мандата на ОДС. Докато автентичната десница затъваше в блатото на интриги, лични вражди, жажда за реванш у нейните лидери и т.н. Въпреки очевидния провал на десницата все пак цяло десетилетие партиите в нея съумяваха под една или друга форма да присъстват в парламента. "Синята коалиция" бе последният и най-слаб откъм постижение подобен опит, който бе подкрепен от 285 000 избиратели, и спечели едва 15 мандата. Отдавна е ясно, че десницата има нужда от сериозно обновление откъм кадри и идеи, за да си върне поне част от изгубеното доверие. Едва ли вече която и да е българска партия ще съумее да спечели 137 мандата в парламента. Но за солидно присъствие на десницата в българската политика поне засега има електорална ниша. Краят на десницата, който неизбежно ще настъпи на 12 май, може да се окаже дълго чаканото ново начало за нея.
За това е нужно да се случат няколко неща, които са отдавна ясни, но поне засега се оказват непостижими. Първото е да се преодолее раздробяването на десницата и разпокъсването на нейните гласове. В този смисъл от партията "Синьо единство" поне засега заслужават уважение и подкрепа за позицията, която заеха, след като не успяха да се разберат с ДСБ. Те заявиха, че няма да участват в изборите и ще изчакат те да минат, за да подновят отново инициативите за обединение и създаване на нова дясна партия. Това със сигурност е правилният път. Още повече че в следващите няколко години ще има много и най-различни видове избори, на които евентуална бъдеща партия да заяви своето политическо присъствие.
Синьото обединение само по себе си обаче няма да донесе някакъв особен успех на десницата. Най-много да се прехвърли бариерата от 4% за влизане в парламента. Десните имат сериозна нужда от обновление на водещите си лица и това е може би най-трудната им задача. Защото години наред в тази посока не се правеше нищо. За настоящите лидери на десницата нейното съществуване минаваше задължително през собственото им политическо оцеляване. И именно затова те нехаеха какво ще оставят след себе си, когато един ден се оттеглят от активната политика. За някои от тези лидери оттеглянето въобще не съществува като опция, но това е друга тема. Именно поради тези причини никой не полагаше усилия за създаване на ново поколение политици, които да поемат ръководството на своята партия, когато му дойде времето. Трудно е да се посочи фигура, която хем да е ново, необременено лице, хем да има лидерски качества и харизма. Но е ясно, че ако десницата иска да спечели отново доверието на обществото, тя трябва да намери такава фигура и да сформира около нея добър екип.
Върху посланията, които дясната партия трябва да излъчи, също трябва сериозно да се помисли. През последните години единственото, което успява да консолидира десните, са антикомунизмът и русофобството. Първото е демоде, а второто е непрактично. През последните десетина години стана безпощадно ясно, че докато се разчита само на тези две обединяващи идеи, България ще бъде управлявана от бивши комунисти и техните преки наследници. Създаването на реална пазарна икономика, защита на конкуренцията и данъчна система, която да стимулира работодателите да създават нови работни места, са много подходящи послания за една десница. Въпросът обаче е дали ще се намери достатъчно политическа воля, за да бъдат тези послания реализирани.
За всеки влак има пътници, ДСБ ще спечели повече доверие от ГЕРБ, а и да не успее-влиза. Вж анкетата на Вестника... 
на власт. Това не са "десни". Антикомунизмът не прави някого "десен", както е забелязал самият Обретенов. Но това се отнася не само за лозунгите на партиите, а и до самите избиратели.
Сигурен съм, че различията са били в резултат на тежки научно-теоретически аргументи относно платформите, на дясното, по-дясното и около дясното политическо пространство. Със сигурност и от двамата титани можем да очкваме нобелови награди в тази област. Един друг пък написа, че то съгласие не се стигнало, щото на Надето и поискали 1 милион евро за якуалирането, и тя се обидила, щото досега на нея и плащали, как сега тя ще си плаща. Ама как може такива неуважение. Че това е елита на нацията бе?