Пролетта тъкмо пропукваше известен брой листни пъпки. Но те рязко повяхнаха недоразлистени: Цецерон говореше на предизборна проява.
Той захвана дълго сложно съставно изречение с неизповедимо количество подчинени, открехна една скоба, от която стана течение, понеже отвори и едни кавички - задуха от две страни. Част от публиката хвана менингит, други застенаха в бъбречна криза, а един слушател позеленя, в същия миг реши да свърши със себе си и със спокоен почерк написа предсмъртна бележка, в която молеше обществото да не обвинява Цецерон. Все в коритото на същото изречение ораторът премина в монодебат, като еднакво убедително играеше ту организираната престъпност, ту вътрешен министър, ту неизвестен извършител. В един момент никой вече не помнеше откъде е започнало изречението и за неговото зараждане тръгнаха от уста на уста предания и митове. Но ораторът изведнъж заби точка, в която се съдържаше неизвестна никому, но безценна поука.
Цецерон плуваше в мъгла от умора и напрежение. Пътуваше непрекъснато и се срещаше със симпатизанти, медийни симуланти, актив и контраактив на територията на цялата страна. Мозъкът му работеше на свръхобороти, устата му тракаше като чапаевска картечница. Веднъж докарал публиката до режим на глуха защита, той можеше да прокара всякакви ирационални аргументи и кобна сугестия.
- Искам да защитя нашия Лидер, чиито думи отново бяха вероломно извадени от контекста, защото група провалени политици нямат куража да се срещат с хората и регионите, а повтарят една некоректна извадка, че нашият Лидер уж бил казал: пенсионерите изядоха резерва. Не, дами и господа. Аз присъствах на този разговор и знам за какво става дума - говорехме не за резерва, а за палачинката. И не сме казали, че пенсионерите са изяли палачинката, а че някои други, които присъстват тук, са обърнали палачинката веднъж, следователно трябва да я обърнат и втори път. Не пенсионерите изядоха палачинката, дами и господа провалени политици! Просто ние гледаме на българската журналистика като на своего рода тесто - за баница, бюрек, палачинка... Сами разбирате, че всичко това минава и през Агенцията на храните, която беше на пряко подчинение на земеделския министър, който неслучайно тъкмо в предизборен период стана прокуратурно интересен. И нека ви кажа нещо, което е важно...
Дързък журналист с готварски калпак прекъсна оратора и размаха черпак:
- Аз дори не ви питам за това!
- Но аз виждам въпроса в очите ви! - възрази ораторът.
- Не, аз решително не ви питам това! - държеше позиция журналистът и калпакът му предизвикателно климуцаше.
- Аз чета този неизречен въпрос дори в оскубаните ви вежди и се възхищавам на вашата смелост, съчетана с ясна медийна собственост. Така че позволете ми да отговоря: ние имаме воля да чуем проблемите ви. Ние имаме воля да чуем всичко, а що се отнася до резултатите от проверката на прокуратурата, надявам се, стана ви ясно, че министърът на вътрешните работи не е разпореждал незаконно подслушване и всеки, който е твърдял обратното, е редно да ми се извини. Защото какво показа проверката на прокуратурата? Проверката показа, че в МВР действително има на въоръжение "Крайслер Воайор", но как точно е ползван той, не е работа на министъра. Аз съм вербален теоретик и не си цапам ръцете с мастило.
- Искате да кажете: не съществуват писмени следи, че сте разпореждали незаконно подслушване? - подсказа друг журналист под прикритие, дегизиран като мажоретка герберка.
- Искам да кажа, че нямам отношение към писмеността въобще! - уточни министърът. - Нали не искате да кажете, че аз съм някакъв Кирилиметодий или че охраната ми е митинг за 24 май...
Програмата продължи с песни, танци, палачинки и милинки. Цецерон бързаше към следващия агитпункт.
|
|