|
| Любослав Пенев |
- Как върви животът на Любо Пенев като селекционер на България?
- Мога да кажа, че много добре. Спортната публика в страната доста време не изпитваше щастие. Сега може да се каже, че нещата вървят много добре в тази година и половина, но не съм доволен напълно от всичко, тъй като ни остават още четири квалификационни мача за световното първенство в Бразилия.
- Вашият отбор е много близо до участие в плейофите за световните финали...
- Да чукнем на дърво, но остават още мачове срещу много силни отбори. Вървим по добър път. Дано стигнем до плейоф!
- Как виждате бившия си отбор "Атлетико" отстрани?
- Отвън не познавам много от детайлите. Чоло (б.ред. - треньорът на "Атлетико" Диего Симеоне) върши впечатляваща работа, а логично и отборът.
- Доколко влияе Симеоне на характера на отбора?
- Важно е един треньор с характер, какъвто е той, да може да го предаде на отбора си, а той успява. Резултатите го доказват. И като футболист той подреждаше и нареждаше играчите. В отбора на Дубъла ("Атлетико" с Пенев през 1996-а) имаше много футболисти с такъв характер.
- В днешния "Атлетико" изпъква фигурата на Радамел Фалкао. Какво е мнението ви за него?
- Голям играч, но ще стигна малко по-далеч. Напоследък чета, че щял да си тръгне. Естествено, това е въпрос на политика на клуба, така че няма да се намесвам. Ако един отбор иска да е голям, а това показва този сезон "Атлетико", трябва да задържа звездите си, за да е конкурентоспособен и да влиза в добра позиция в мачовете срещу "Реал" (Мадрид) и "Барселона".
- Какво от Пенев има у колумбиеца?
- Онова, по което си приличаме, е, че обичаме да вкарваме голове. Това е решаващото за "Атлетико" - да има играчи с афинитет към гола.
- Несравнима ли е днешната двойка между Фалкао и Диего Коста с онази между вас и Кико?
- Може и да е. Това е смъртоносен тандем с много добро разбирателство. При нас бе същото. Може и да има истина в това.
- Какво помните от онзи златен епизод в историята на "Атлетико"?
- Бе направена много добра селекция на играчи от страна на ръководството и се създаде състав, в който нямаше слаб пост без резерви. Имахме много добри футболисти, много силни, с характер, а това се предаваше на терена. Наслаждавахме се на играта и спечелихме Дубъла - това казва всичко.
- Как се получи?
- Спечелихме много мачове, на практика в повече от половината шампионат водехме в класирането. Даже донякъде по инерция станахме шампиони. И то заслужено. Всичко се получи по ноти.
- Въпреки това на края на следващия сезон си тръгнахте, след като вкарахте 16 гола. Защо?
- Треньорът (б.ред. Радомир Антич) не пожела Любо Пенев да продължи в "Атлетико". Не само не пожела мен, а и други играчи.
- Това отрази ли се негативно на кариерата Ви?
- Съвсем не, това бе просто пореден епизод. Не ми навреди. Аз единствено исках да съм на терена и да играя.
- Пазите ли някакви лоши чувства към Антич?
- Въобще не. Всеки пое по своя път. Това е трябвало да стане, такава е съдбата. Трябваше да си тръгна.
- Към земите на Галисия...
- В "Компостела" изкарах два чудесни сезона, макар че в последния от тях изпаднахме. В "Селта" също имах чуден етап.
- А "Валенсия" бе първият ви отбор в Испания. Как ви помнят там?
- Имал съм много добро поведение във всички отбори, в които съм бил.
- А защо скочихте да биете президента на "Валенсия" Пако Роидж в ложата на "Местая", когато играхте за "Атлетико" там?
- Бе като спор между деца на улицата. Аз съм много буен, Пако - също. Не искам да се връщам повече към това. Познавам го от много време и сме приятели.
- Във Валенсия бяхте диагностициран с рак на тестисите. Много тежък удар...
- Това е много опасна болест, не е като да имаш температура. Винаги съм казвал, че най-важното нещо е главата. После идват наред лекарите, приятелите, семейството...
- Ерик Абидал и Тито Виланова преминаха през нещо подобно...
- Заслужават големи поздравления. Виланова вече е с отбора си, а играчите имат своя тренер. Абидал също се завърна. Те дават голям пример.
- Ще тренирате ли отбор в Испания?
- Някой ден може би. В Испания съм като у дома си. Познават ме, аз познавам много хора от света на футбола, езика... Виждам го като нещо логично. Създадох се като професионален футболист 100% тук. Но не бързам. Все пак за мен е приоритет и присъства в съзнанието ми.
