Недей се безпокой, ама да знаеш, че голям пердах изядох от татко.
Ние в училище оня ден нямахме училище, защото директорката ни пусна, защото госпожата била отишла да търси 100 000 лева. Такава й била глобата, защото била дала под наем едната си стая на някакъв чужденец, който бил говорел на някакъв близкоизточен език. Тоя чужденец дошли да го арестуват, че уж бил терорист, ама него го нямало, но въпреки че го нямало, по новия закон всеки, който укривал терорист, трябвало да плати 100 000 лева глоба, а госпожата била събрала от наема само 500 и затова тръгнала да търси останалите.
И татко вика, щом и без това си свободен, хайде да те водя на риба, докато кметът Софиянски не вземе да предложи да покрият и асфалтират отгоре реката и да я направят на паркинг. Той бил много объркан дали пак ще е кмет и затова бил гледал, ако може, колкото се може повече реки да направи на паркинги, от които общината да печелела, че иначе трябвало да затваря театрите, гробищата и да вдига билетите за рейсовете, иначе щял бил да колапсира.
Ей такива ми ги приказваше татко, докато си приготвяше такъмите край реката, а после си запали цигара и нещо замислено се умълча и зачака рибата. Аз, понеже ми стана скучно и нямаше с какво да се занимавам, пък си извадих от джоба пиратките, които ми бяха останали от Нова година. А татко ми вика, ти сега да не почнеш да гърмиш, че ще изплашиш рибата и после майка ти няма да повярва, че сме ходили за риба и цяла вечер ще те разпитва дали не криеш къде сме били наистина и всъщност. Аз му викам на баща ми, че не съм толкова прост и че само си ги мачкам тия пиратки, щото и без това се изветрели и за нищо не стават. Размачках аз пиратките, а татко нищо не хвана и си тръгнахме. По обратния път имаше някакво задръстване и татко взе да се ядосва, че ще закъснеем и ще затворят рибарския магазин, от който искал да купи скумрия, че мама да ни повярва, че сме били за риба. Обаче се оказа, бабо, че това не било задръстване, а полицията била правила хайка, за да хване оня терорист, дето бил на квартира при нашата госпожа и дето не го намерили, но въпреки това госпожата трябвало да си плати глобата. Полицаите ни караха всички да си подаваме ръцете и ни ги мажеха с нещо и като намазаха моите се спогледаха и взеха да се питат дали не съм аз оня, дето го търсят. Мен ми стана много гордо и им казах, че може и аз да съм, но татко се намеси и обясни, че сме били за риба. Тогава полицаите пак се спогледаха и единият каза на другия, че това било достатъчно за алиби, щото генерал Борисов им бил казал да не закачат никого, който каже, че е бил за риба, и ни пуснаха. Но след първия завой татко спря колата, каза ми да излезна, аз излезнах, татко също излезна и... да не ти описвам какъв бой изядох. Обаче не ме болеше, щото, докато ме биеше, си мислех как ще се изхваля пред съучениците си. Хайде, бабо, бъди здрава и скоро пак ще ти пиша дали госпожата е намерила 99 500 лева, или си имаме нова.
