|
Вземането на заложници в Северен Кавказ е също такава традиция като носенето на оръжие, кръвното отмъщение или многоженството. Но в началото отвличането на хората не е било средство за забогатяване, а по-скоро радикален метод за разрешаване на икономически или социални разногласия, възникнали между отделни чеченски кланове. До този метод прибягвали само в краен случай - когато са изчерпани другите начини за въздействие. Защото според местните закони отвличането е по-голямо оскърбление за роднините на пленника, отколкото убийството. Още по-голямо унижение е, ако роднините платят откуп. Имало три начина за освобождаването на пленник: отвличането му обратно със сила (най-добрият вариант), отвличане на някой приближен на похитителите, който да бъде заменен за пленника, или постигането на "консенсус" на масата на преговорите (само в краен случай). Ако нито един от вариантите не мине и заложникът загине, семейството му имало един изход - да измие кръвта с кръв. Тъй като похитителите били наясно, че вендетата се предава от поколение на поколение,
отвличанията били епизодичен, а не масов бизнес
В началото на ХIX век за първи път чеченците се опитали да правят пари от "аманатите" (заложниците). Първите отвлечени били руските военни, дошли в Северен Кавказ да покоряват "дивите планинци". Обикновено чеченците преплували река Терек, причаквали някой закъснял офицер да мине по пътя, хващали го, завързвали го за греда, пресичали реката обратно и го отвеждали в планините. На сутринта колегите му получавали бележка с искане за откуп. Колкото и перспективен да изглеждал, бизнесът не могъл да просъществува. Най-вече заради тактиката на главнокомандващия руската армия генерал Ермолов, който познавал добре психологията и националните традиции на противника. Генералът никога не плащал откуп. Ако е отвлечен войник, той арестувал трима чеченци. Ако е изчезнал офицер - провеждал спецоперация в близкия аул и задържал всички негови жители, в това число деца и жени. Ермолов преговарял само със старейшините на аула. Позицията му била пределно ясна: "Вие - на мен, аз - на вас". Старейшините сами изяснявали кой е отвлякъл руснака, отивали при него и намирали решение. Обикновено те плащали неголяма сума или няколко овена, прибирали офицера, а в замяна генералът освобождавал жителите на аула. В резултат на тази тактика "стаг-вадорът" по време на кавказката война бил прекратен още в зародиш - да се отвлича руски заложник, за да се замени на следващия ден за няколко овена, нямало особен търговски смисъл, като се има предвид огромния риск на начинанието.
При съветската власт чеченците не взимали заложници
за пари. Първо, за тях никой нищо не плащал. Второ, пленникът нямало къде да бъде скрит: казахските степи, където по онова време Сталин изселил чеченците, не били като планините в родината им. Трето, дори и в най-големите фантазии никой не можел да си представи, че комисарят на вътрешните работи Лаврентий Берия ще води преговори с който и да е авторитетен чеченец за освобождаване на заложник.
Затова пък по времето на Брежнев процъфтявало робовладелчеството. Севернокавказците взели под своя опека армията от пияници, дребни криминални елементи и други отрепки на обществото и ги карали да вършат всякаква неквалифицирана работа срещу паница супа, бутилка водка или нощувка в сарая. Кавказците обикаляли гарите и канели "на гости" скитниците. После им прибирали паспортите и ги пращали в затънтените планини. От тези заложници никой не се интересувал - нито чиновниците, нито правозащитниците, нито спецслужбите. Затова и хиляди роби, отвлечени в Чечения през 70-те и 80-те години, живеят там и досега, имат мюсюлмански имена и отдавна са забравили откъде и защо са дошли.
Организираният бизнес със заложници се възродил в началото на 90-те години
на ХХ век. При това не в Чечения, а в Москва, където вече се появили хора, натрупали солидни капитали и способни да плащат за живота и свободата си. През 1993 г. отвличането на заложници в Москва станало ежедневие, а за "чеченската мафия" се родили първите легенди. Но и тази практика била много бързо прекратена. Срещу чеченците се изправила т.нар. "Шаболовска бригада" - московското отделение за борба с тероризма, което имало широка агентурна мрежа, огромни пълномощия и отлично въоръжение. Бригадата също не откупувала и не заменяла заложници. Тя провеждала безмилостни спецоперации и за година успяла да разбие целия бизнес със заложници в Москва.
Първият московски "пазарен" заложник бил генералният директор на руско-американската фирма "Медика" Александър Борисов, отвлечен през януари 1993 г. Исканият за него откуп бил $ 1 млн. Борисов обаче успял да хвърли през прозореца на апартамента, където бил държан, бележка, че е отвлечен от чеченската мафия. Само половин час, след като посланието попаднало в местното поделение на бригадата, апартаментът бил атакуван от спецчасти, а похитителите арестувани.
Ефективността на Шаболовската бригада
принудила чеченците да реорганизират бизнеса си
Те се преместили по-близо до родните планини, започнали да вземат не по един, а по десетки заложници и да искат не десетки хиляди, а милиони долари откуп.
През декември 1993 г. в Ростов на Дон 4 въоръжени бандити отвлекли ученици от местната гимназия и поискали $ 10 млн. откуп. Властите дали на бандитите вертолет, с който те заедно с пленниците отлетели за МинералнЫе водЫ, където били обезвредени. Учениците не пострадали.
През май 1994 г. по същия сценарий освободили пътниците от автобус по маршрута Владикавказ-Ставропол, както и отвлечените от летището на МинералнЫе водЫ.
Но не винаги всичко минавало благополучно. През 1994 г. в Пятигорск чеченци отвлекли ставрополски автобус с 41 пътници и поискали $ 15 млн. При щурма на автобуса загинали 4-ма заложници, а 5-ма командоси били ранени. Това е първата операция, която завършила с провал за спецслужбите.
Точно месец след трагедията бил отвлечен първият истински "пазарен" заложник, с който се поставя началото на бизнеса в сегашния му вид. Това бил 23-годишният Владислав Елзан, син на казахския атаман от Кизляр. Похитителите поискали от родителите му 1 млрд. рубли, иначе заплашвали да им пратят главата му. Отначало казаците заплашили, че ще съберат стохилядна армия, която ще навлезе в Чечения и ще се разправи с похитителите. Но тъй като никой не пожелал да излезе срещу добре въоръжените чеченци на тяхна територия, 20 дни след отвличането в Терек отишъл само бащата на Владислав, който носел 250 млн. рубли (по време на преговорите цифрата на откупа била намалена). Същият ден атаманът се върнал със сина си у дома, а в Чечения започнал гуляй. "Направихме го, все пак ние го направихме", крещели пияните чеченците и стреляли с автомати във въздуха.
По време на първата чеченска война (1994-1996 г.) търговията със заложници била прекратена - чеченците се сплотили срещу нашествието на федералните войски. Според местните закони всякакви действия за лично облагодетелстване по време на война били равносилни на предателство, затова и интересът към "пазарните" пленници спаднал. Разбира се, заложници били вземани (например войниците на Басаев и Радуев отвлекли в Чечения 150 души от Будьоновск, Кизляр и Первомайское), но се търсел военнополитически, а не финансов ефект.
Разцветът на бизнеса със заложници в Северен Кавказ започнал между двете чеченски войни. Първите милиони били натрупани с отвличането на търсещите сензации, невъоръжени и беззащитни журналисти.
Средната цена на журналист достигнала $ 0,5-1 млн.
Нито един не бил освободен безплатно.
Най-напред през януари 1997 г. били отвлечени журналистите от ОРТ Роман Перевезенцев и Владислав Тибелиус. Те били пуснати месец по-късно. Обстоятелствата по тяхното освобождаване и досега са неясни. Във всеки случай руските спецслужби нямат нищо общо - по онова време те не смеели да припарят в Чечения. Затова когато директорът на новините на ОРТ Ксения Пономарьова получава телефонно обаждане от Чечения с искане за откуп от $ 2 млн., тя веднага препраща похитителите към собственика - скандалния бизнесмен Борис Березовски. След няколко дни журналистите кацат в Москва.
После били отвлечени Юрий Архипов, Николай Мамулашвили и Лев Зелцер от Радио Русия и кореспондентът на ИТАР-ТАСС Николай Загнойко, които били в плен 3 месеца. За тях били платени около $ 2 млн. Посредниците отново нямат нищо общо със спецслужбите.
През май 1997 г. била отвлечена Елена Масюк и двама оператори от НТВ, а месец по-късно - журналистите от "Взгляд" Владислав Черняев и Иляс БогатЫрев, снимащи в Чечения филма "Търговията с хора". Те били освободени през август. Както казва продуцентът на "Взгляд" Александър Любимов, похитителите искали $ 2 млн. и той не се съмнява, че са били платени. Парите били преведени от "Мост-банк".
След като журналистите били освободени, тогавашният президент на НТВ Игор Малашенко заявява, че зад всички отвличания в Чечения стои вицепрезидентът на републиката Ваха Арсанов, който пък прехвърля вината на Борис Березовски и Магомед Толбоев - първият финансирал похитителите, откупувайки журналистите, а вторият оказвал посреднически услуги при освобождаването.
Най-скъпият заложник е пратеникът на руския президент
в Чечения Валентин Власов, пленен през май 1998 г. и освободен през ноември. Отвличането на чиновник от такъв ранг и исканият откуп от $ 15 млн. били откровено предизвикателство към руското ръководство, затова спецслужбите направили всичко възможно и невъзможно, за да освободят пленника. Сами те не можели да се справят - нито знаели с кого да преговарят, нито можели да влязат в Чечения. Затова прибягнали до услугите на посредници.
Най-напред се проявил Салман Радуев, който предложил Власов да бъде заменен за бившия президент на Чечения Дока Завгаев. Предложението било отхвърлено. После се намесил депутатът от Думата Надиршах Хачилаев, който след среща с похитителите успял да намали откупа до $ 5 млн. Но властите отново отказали да платят. Накрая бившият шеф на вътрешното министерство на Ингушетия Даут Коригов, който се ползвал с авторитет сред чеченските полеви командири и имал солиден опит в освобождението на заложници, предложил да се замени Власов за няколко по-дребни чеченски престъпници. Но и от това нищо не излязло. Накрая се наложило все пак да се плати.
"За Власов бяха дадени $ 4 млн. Половината от парите даде Березовски, а другите - ингушки и дагестански бизнесмени, които така заплатиха за освобождаването на свои роднини, арестувани в Москва", разказва офицер от спецслужбите.
Не по-малко скъп заложник бил пратеникът на руското МВР в Чечения ген. Генадий Шпигун, който бе отвлечен през март 1999 г. направо от самолета на летището в Грозни. Преговорите продължили повече от година, но похитителите категорично отказали да намалят откупа от $ 10 млн. Властите пък отказали да платят. Тялото на генерала било намерено през пролетта на 2000 г.
Смъртта на Шпигун станала не само трагедия от национален мащаб, но и реклама за чеченската търговия с хора. Руските медии написаха, че
"има два начина за освобождаване на заложник от чеченци - откуп или смърт"
Все пак се оказало, че има и трети начин - ползване на услугите на "авторитетни" в Чечения хора. Нагледен пример за това била 40-годишната Светлана Кузмина, инженер от самарската фирма "Прогрес" и председател на областния Комитет на съветските жени. През юни 1999 г. тя отишла в Чечения да освободи свой земляк - Алексей Чигадаев, и била пленена от известните братя Ахмадови. Те поискали $ 2 млн. откуп, но нямало кой да плати. Затова Светлана прекарала в плен 2 години. Много хора се опитали да й помогнат, но никой не успял. Накрая се намесил Лечи Исламов-Брадата, арестуван заради търговия с хора, но за други чеченски групировки. Била постигната договорка обвиненията срещу него да отпаднат, ако помогне на Кузмина. Той изпълнил обещанието си. Властите обаче - не. Те просто намалили присъдата на Брадата от 20 на 9 години.
Мнозина подлагат на критика действията на руските власти в този случай. Според спецслужбите осъждането на един от ключовите фактори в бизнеса с хора трябва да се адмирира. Според мнозина обаче Исланов е можел да помогне на още много пленници, за които преговори отдавна не се водят и не се знае живи ли са изобщо. В милиционерските сводки те са записани не като заложници, а като изчезнали без вест. Затова и не могат да се надяват на помощ от държавата.
Освен това Борис Березовски и Владимир Гусински, които навремето помагаха при събирането на пари за откуп, заради конфликт с президента Владимир Путин отдавна са зад граница и не може да се разчита на тяхната финансова помощ. Посредници като Магомед Толбоев, Дауд Коригов или Саид-Селим Бациев вече не работят в спецслужбите и едва ли са навити да освобождават заложници само от любов към професията. Чеченските "авторитети", излежаващи различни срокове затвор, също отказват да помагат, защото след съда срещу Брадата са разбрали, че не могат да разчитат на джентълменски договорки с държавата.
Така че нито един от проверените способи за освобождаване на заложници вече не работи. Единственото, на което могат да разчитат пленниците в Чечения, това са спецоперации на службите. Но повечето от тези операции завършваха с успех само когато към тях се включат посредници, бизнесмени и просто "уважавани" в Чечения хора.
|