Пролетта пукна със звучно "пльок", кестените цъфнаха, птичките запяха, а жената се върна от пазара с пет миниатюрни саксийки с теменужки и ме засили да ги садя под прозореца, за да й бъдело хубаво. Аз лично бих предпочел зелената салата - прави красива, почти декоративна зелена корона и е вкусна, но кой ме пита мен дали искам да ми е хубаво!

Взех някаква тесличка и отидох да дълбая дупки, за да бучкам там коренчетата. По едно време от съседния вход излезе непознат тип с рекламна фланелка и също взе нещо да рови в пръстта.

- Как е, как е? - реши да общува типът.

- Горе-долу - рекох неутрално.

- Дотам ни докараха - подхвърли типът.

- Нихната мамица - отвърнах стереотипно.

След като се разбра, че сме на едно мнение, разговорът потръгна.

- Теменужки, а? - рече типът.

- Ъхъ. А вие?

- Ще се изненадате! Можете ли да познаете какво е това?

Погледнах.

- Не е ли налъм? Отдавна не бях виждал. Откакто в Централна баня ги забраниха, че пренасяли гъбички.

- Това е далечно минало - рече типът. - Днес от налъмите очакваме много повече от гъбички!

- Краста? - предположих.

Типът се намуси.

- Пълно е със скептици като вас. Ако искате да знаете, в налъмите е нашето светло бъдеще!

- Стига бе! - изръмжах, защото си ударих палеца с тесличката.

- След като засадим тая леха с налъми, има всички предпоставки в най-скоро време да дочакаме тяхното поникване и разцъфтяване!

Погледнах недоверчиво.

- Мислите, че говоря глупости? Досега още никъде не са постигнали разцъфтяването на налъм! Само ние знаем правилната технология, която може да ни осигури пълен и безвъзвратен разцъфтеж!

- И к'во? - попитах.

- Как к'во! Един разцъфнал налъм осигурява две нови работни места - едно - за тоя, който ще го полива, пръска с хербициди и син камък, и второ - за екскурзовод, който ще води гостите от цял свят, дошли да видят това чудо на природата! Сто налъма - двеста места! Хиляда налъма - две хиляди! А представяте ли си бившата Розова долина, засята със стотици хиляди налъми?

- Знам да смятам - обидих се.

- За да стигне туристопотокът до Долината на цъфналите налъми ще поискаме и ще получим еврофинансиране за свръхскоростни влакове и магистрали от всички точки на страната до нея! Край долината ще издигнем завод за преработка на налъменото масло - ценна суровина, която още никой не знае как ще се използва, но ние и това ще измислим!

- То яде ли се? - запитах любопитно.

- Още не сме го пробвали на хора, но ако потръгне бизнесът, ще убедим населението, че маслото от налъми е по-полезно от всички вносни масла и маргарини, защото е расло на нашата българска земя, гряно от нашето, българско слънце, произведено от родни, български налъми!

- Охо, вие да не сте от патриотите - предположих.

- Всички ще разберат, че са патриоти, когато видят как цъфтят налъмите! - възторжено светна с очи типът. - И най-важното, ние няма да позволим нашите налъми да попаднат в ръцете на чужденци, които само ще източват печалбите от тях! Ще строшим кучешките им глави и ще си върнем налъмите!

Приключих с теменужките, прибрах тесличката и се изправих.

- И за кога се чака това чудо на природата?

- Задало се е - рече възторжено типът. - Съвсем скоро е! На тринайсети и на вашата улица ще цъфнат налъмите!

- А на вашата? - попитах любопитно.

- Вие нашата улица не я мислете, в казармата не са ли ви научили, че не е прилично да се гледа в канчето на старото... Нищо, само да цъфнат налъмите - ние ще ви научим...