Над 90% от хората са податливи към шарка и по тази причина голяма част от тях са преболедували някои от съществуващите видове най-вече като деца. Въпреки че всички шарки си приличат по симптомите - основно кожни обриви, придружени със сърбеж и температура, една от тях е твърде различна - скарлатината. За разлика от другите шарки, които се причиняват от вирусна инфекция, скарлатината е бактериална инфекция, която не създава траен имунитет и може да се повтори многократно.
Проявите на скарлатина започват през есента и приключват през пролетта, а най-голям пик на заболяемост се регистрира обикновено през зимните месеци. Основната причина заразата да не се разпространява през лятото е, че тогава детските градини и училищата не работят и децата не се събират на големи групи и нямат чести контакти помежду си. "Скарлатината е една от болестите, които се преболедуват още в ранна възраст. Тя не подлежи на самолекуване и лекарската намеса е задължителна", обясни пред "Сега" доц. Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология, завеждащ отдел "Епидемиология и надзор на заразните болести" в Националния център по заразни и паразитни болести.
Причинители на инфекциозното заболяване са широко разпространените бактерии
от рода на бета-хемолитичния стрептокок
от група А, които причиняват множество болести и отделят токсини и алерген, който може да предизвиква късни усложнения. Най-засегнати от болестотворните организми са децата от 2 до 14 г., защото нямат изграден имунитет срещу стрептококи. Това не означава обаче, че представителите на по-големите възрастови групи не са застрашени от заразяване, отбеляза още доц. Кожухарова. Голяма част от децата и възрастните само пренасят бактерията, носейки я в гърлото и носа си, без да се разболяват. При някои от тях при активирането й се развива ангина, а при други - скарлатина.
Заразяване и симптоми
Инфекцията на скарлатината се предава по въздушно-капков път или контактно - чрез ползване или допир до предмети на заразен. Инкубационният период е между 3 и 7 дни, но за по-голяма сигурност карантинният период може да продължи още няколко дни, за да се види дали няма да се проявят симптомите. Те са идентични с тези на ангината: рязко повишаване на температурата до 39 градуса, яркочервено възпалено гърло, отпадналост, главоболие и повръщане. За разлика от ангината езикът при скарлатина не е обложен, а силно зачервен до малинов цвят, уточнява доц. Кожухарова. Макар и рядко, в отделни случаи лимфните възли в областта на шията се напипват лесно, тъй като са с видимо увеличен размер. Различното при скарлатината е появата на ситен обрив по цялото тяло, ясно изразен в областта на лакътните свивки, слабинните гънки, под корема и подмишничните ямки, както и по лицето. Обривът по лицето обаче обикновено е с такава форма, че на общия фон на зачервената кожа се откроява белезникав триъгълник между носа и устата без пъпки. Специфичното при скарлатината е, че се появява лющене на кожата, включително на дланите и ходилата.
Лечение
Поради ясната клинична картина на скарлатината лекарите бързо я разпознават. За потвърждаване на диагнозата все пак са необходими изследвания на кръв и гърлен секрет. Лечението е медикаментозно с антибиотици и се провежда в домашни условия. Лекарската практика показва, че най-успешен срещу скарлатината е пеницилинът и неговите производни препарати. Възможно е от 7 до 10 дни след преболедуване да възникнат усложнения, вследствие на които лекарят да прецени дали не се налага настаняване в болнично заведение. При някои от усложненията може да бъде засегнато сърцето, в резултат на което да бъде причинен миокардит, или бъбреците, като най-често се стига до увреждане на бъбречните канали.
Не са изключени и случаи на усложнения при ставите, зрението и мозъка - синуит, отит, лимфаденит, артрит, менингит или възпаление на средното ухо. При такива тежки диагнози задължително се налага преболедувалият да бъде под наблюдението на специалист. След успешно лечение болният оздравява напълно, но не се изгражда толкова силен и сигурен пожизнен имунитет както при другите шарки. Освен медикаментозното лечение в периода на боледуване трябва да се обърне и специално внимание на ежедневния прием на храните и течностите. Добре е да се наблегне на млечните продукти, зеленчуците и плодовете, богати на витамин C. Заради приема на антибиотиците пък черният дроб се натоварва изключително, затова трябва да се избягва мазната и солена храна, а любителите на сладко да се разделят с него поне за известно време. За по-успешна детоксикация на организма трябва да се приемат течности в по-големи количества, но без газирани и студени напитки, които допълнително дразнят гърлото.
Превенция
Все още срещу скарлатината няма произведена ваксина. Единственият начин да се предпази от нея човек е да избягва контакт с болен. Ако в семейството има болно дете, то трябва да бъде отделено от останалите. Това става, като му се осигурят отделни помещения и обслужване - кърпи за ръце, прибори за хранене, играчки и др. След контакт с него е препоръчително да се мият всички предмети, до които се е докосвало. Помещението, в което се намира, да се проветрява редовно.
Както при всяка заразна болест, при скарлатината също се наблюдава цикличност в повишаването и спада на заболеваемостта. Това сочат данни от ежегодната статистика, изготвена от НЦЗБП от 2000 до 2012 г. Според тях броят на регистрираните варира постоянно, понякога доста рязко. Например през 2000 г. болните са били 5275, а само година по-късно броят им е спаднал на 2988. До 2005 г. броят на болните се е увеличавал постепенно, докато е стигнал до 5073, след което отново е последвал спад, веднага след който повишаване до 4937 болни през 2009 г. През 2011 и 2012 г. са регистрирани 2606 и 3115 болни. От началото на 2013 г. до момента е съобщено за 1800 случая, което е с 631 повече от 2012 г. за същия период. От ежеседмичните справки на НЦЗБП става ясно, че само за седмицата от 15 до 19 април на 2013 г. броят на болните от скарлатина е скочил с 33 спрямо предходната седмица и наброява 114 души. Това е причина 2013 г. да се счита за епидемична. Последно минибум на скарлатина се усети през зимата във Варненско и тогава тя протече с типичната й симптоматика, обясни доц. Мира Кожухарова.
|
|