"И ти ли, Бруте?" - рекъл Юлий Цезар, когато му забили нож в гърба. Изненадал го, така да се каже, брутният продукт в ония времена...

А какво да кажем ние в днешно време, дето като с нож в гърба сме тръгнали към Европа? Защото по брутен вътрешен продукт на глава от населението сме на едно от последните места в същата тази Европа, към която сме се юрнали.

Много сме вътре, ама много сме вътре с тоя брутен вътрешен продукт! И баш по тая причина дълго ще сме вън от Европата. И това ако не е парадокс: да си вън, понеже си много вътре!

Някак си обаче свикнахме да сме с нож в гърба...

Щото на нас кой ли не ни го е забивал - то не бяха ликвидационни съвети, финансови пирамиди, приватизационни фондове и бонове, компенсаторки, здравни каси и всякакви реформи, дето така дръпнаха базата, че надстройката вече никаква я няма.

И цялото тегло се стоварва върху народа. Леле, че му е голямо туй брутно тегло на народа, ама още може, дето се вика, да пати глава от населението!

Обаче много й бръмна напоследък на тая глава от населението - абе, направо е пламнала главата от населението!

Щото току някой запали фитила...

И гръмне я апартамент, я офис, я автомобил. Барабар с хората вътре. Па тогава гледай колко много сме вътре!

Взрив след взрив. Посред бял ден или по късна доба. Сякаш сме тръгнали към Европа с фойерверки от радост, че все някога ще ни приемат...

Абе, сватбарска работа! Обаче стрелбата е на месо. Понеже ни писна да постим.

Пее калашник, пее макаров, че и гранатомет се обажда басово... И из цялата наша мила и родна страна се стеле мирис на барут.

Няма лабаво - вече смело може да се каже, че по барутен вътрешен продукт на глава от населението сме на първо място в Европа!

И точно тук може би е разковничето. Защото, колкото по се увеличава барутният вътрешен продукт на глава от населението, толкова по ще намалява това население! И разпределяйки си тогава брутния вътрешен продукт, ще ни се падне повече! И ей ни в Европа! Нищо, че ще сме малко вътре...