Седем искания за промяна на Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия предложиха от Сдружението на българските футболни привърженици. Откритото писмо е адресирано към политическите партии и коалиции, които ще участват на парламентарните избори на 12 май.

Веднага прави впечатление, че редом с логичните предложения за законови промени има и такива, които са, меко казано, спорни. Като следното: "Всячески да се улесни посещението на деца (лица под 18 г.) на футболни мачове с евтини или безплатни билети, като се прилага вечерният час на Закона за закрила на детето: всяко дете до 14 г. да бъде допускано самостоятелно на футболен мач, или друго спортно мероприятие, стига същото да завършва до 20 ч., всеки младеж от 14 до 18 г. да бъде допускан самостоятелно на спортно мероприятие стига същото да завършва до 22 ч."

Феновете явно правят опит да преодолеят пречките за достъп на по-невръстните от тях до агитките, но предвид моментната ситуация по българските стадиони е неприемливо децата да бъдат без придружител, който да отговаря за действията им и (или) безопасността им.

Друго дискутируемо искане е да няма цензура по футболните стадиони и "да не се обръща внимание на препоръчителни списъци, предложени от чуждестранни неправителствени организации, които са напълно чужди на футбола в България". На засегнатите страни пък се препоръчва да си търсят сами правата в съда. Разбираемо е желанието на запалянковците да не бъдат санкционирани за псуване или дискриминационни обиди, както и за все по-често започналите да се появяват по трибуните нацистки свастики. Но и без това в момента цензурата фигурира като цяло само на хартия в закона и ако изобщо се прилага по време на спортни мероприятия, то това е в епизодични случаи, и то не с цялата строгост. От друга страна, отпадането на подобни ограничения за изказ би създало опасно чувство за ненаказуемост у феновете.

Сред останалите точки в откритото писмо са поставени наболелите проблеми за футболните запалянковци - да се легализира и регламентира използването нае пиротехника със съответния инструктаж преди мачове; да не се увеличават глобите за нарушители по настоящия закон, тъй като и без това били достатъчно големи - от 100 до 1000 лв.; да се регламентира стюардската дейност, което действително може да бъде от полза за полицията при охраната на срещи.

Любопитство буди последната точка - "Да отпадне задължението за ръководителите на фен клубовете да донасят на полицията срещу други фенове." Разбираемо е, че на тарторите на агитките не е приятно да изобличават свои хора за извършени зулуми, но от друга страна, позицията "ръководител на фен клуб" си носи съответната обществена отговорност и всеки такъв трябва да сезира за нередни действия в интерес на безопасността на околните.

И още - Сдружението на българските футболни привърженици държи МВР да назначи национален координатор, който да синхронизира охрана на спортните мероприятия и превенцията на футболно хулиганство, за да не се върши това "на парче" от отделните регионални дирекции. От полицията се иска да поеме своята роля по охраняването на срещи от аматьорските и юношеските дивизии, където клубовете са финансово затруднени да платят разходите. Не е подминато и критичното отношение на феновете към полицията. Изтъква се, че привържениците ще започнат да показват уважение към полицаите, когато МВР стане истински гарант на законността и равенството пред закона.

Не е за изпускане заключителната част на обръщението, която е в полузаплашителен тон: "Сдружението на българските футболни привърженици ще търси политическа подкрепа за реализирането на тези цели, като участва активно в обществения дебат, оказва обществен натиск и организира всички форми на граждански протест, разрешени от закона."