|
| *** |
- Защо? - попитах.
- Имаме указания да работим само с хора, които напускат държавата по необходимост.
- Че аз съм от тях.
Онези, дето бранеха границата, поклатиха дружно глави.
- Не сте. Няма ви в списъка. Затова ще клечите и ще чакате, докато изтече потокът от нуждаещите се.
- Кои са тези нуждаещи се? - рекох, колкото да минава времето.
- На първо място това са хората, които взимат семействата си и отиват в друга, неназована държава. Защото тука животът им е под заплаха.
- Че какво толкова са направили? Да не са терористи?
Онези, дето досега бяха все опазили границата, дружно се изсмяха.
- От Луната ли падаш, бе? Говорили са срещу бившето правителство по някоя медия и после веднага си събрали дърмите и идват тука, а ние ги пускаме с предимство.
- Че кой ги бие по главата да говорят срещу правителството, и то правителство в оставка, мамка му! Какви тепегьози са тези, бе?
- Изобщо не са тепегьози! Това са бивши депутати, бивши министри, все хора, дето са управлявали до вчера.
- До вчера управлявали, а днеска бягат и треперят, така ли?
- Да.
- Що треперят, бе, ние трябва да треперим, дето нито сме били във властта, нито ще бъдем. Къде отиват сега?
Онези, дето клечаха и скучаеха на границата, вдигнаха групово рамене.
- И какво толкова казват?
Вдигане на рамене.
- Кой ги плашорка толкова, та чак живота си бранят?
Пак вдигане на рамене.
- Вижте, момчета - рекох - това са пълни глупости. Пуснете ме да мина и да пътувам, че билетът ми ще изгори.
Онези, дето пазеха границите, не помръднаха.
- Не става.
- Защо? Че нали и аз ги говоря същите глупости като разните депутати и министри, дето сега дрънкат безспир и се правят на герои по телевизора. Говоря и срещу управлението на държавата, без да ми мигне окото. Значи и моят живот е в опасност, и аз искам спокойствие в друга държава?
Онези делово ме запитаха:
- Ти да си имал фирми или бизнес с хора от властта?
- Не.
- Хотели, алкохол, цигари, други акцизни стоки?
- Абсурд!
- Да си писал наредби и закони, да си лобирал за някого пред властта?
- Тц.
Въпросите продължиха:
- А твоят глас да е записван и разнасян из медиите, колкото и да говориш срещу властта?
- Никога - признах.
- Да си играл футбол или тенис с правителството или поне да имаш пари в офшорни сметки?
- Нямам, бе, хора, нищо нямам - вдигнах празни ръце, - само искам да отида на екскурзия. Събирал съм с години тази грешни пари, не обърквайте живота ми.
Пазачите на границата бавно, но твърдо ме заизбутваха назад.
- Твоят живот не ни интересува. Ти нямаш нищо общо с държавата.
- Хубава работа! Никакъв избор нямам, така ли?
- Имаш. Да изчакаш. Като пропуснем хората, които бранят живота си от властта, и те напуснат държавата, ще дойде и твоят ред.
- Момчета - ударих го на молба, - става въпрос за една проста екскурзия!
Те веднага ме респектираха с палките си:
- Не се бутайте, гражданино!
Ехидно рекох:
- Ама и политиците ходят по екскурзии, как така ги различавате застрашените от обикновените?
- Нашите политици - обясниха ми, като ме доизбутаха, - вече не отиват на екскурзия в чужбина. Те са на екскурзия в страната ни, а в чужбина отиват да се скрият и да живеят живота си. Това, като те гледаме, ти не го можеш. Вдигай си дърмите и се махай оттука!
Нищо не казах.
Вдигнах си дърмите и се махнах.
