Днес няма да е обикновен ден за Стара Загора. Любимият на целия град отбор излиза срещу "Левски" в своя шести финал за Купата на България.

Цяла седмица по-рано във въздуха имаше напрежение и трескаво очакване. Правеха се сметки как да стане освобождаването от работа или от училище за Деня, как ще се пътува до Ловеч... Струва ви се преувеличено? Просто се разходете из центъра и чуйте как финалът е тема №1, за него се говори в заведения, магазини и просто между познати по улиците. Ако още не вярвате - ще видите трибуните в Ловеч. Там ще бъдат събрани от деца, през въодушевени тийнейджъри и хора на средна възраст, до възрастни. Последните са големите щастливци - видели са и спечелването на титлата през 1986-а, и знаменитата победа с 1:0 над "Ювентус" през 1979-а. Те, възрастните, са се разболели от онази, "беройската" болест, от която са прихванали и всички след тях. И това не е преувеличено - "Берое" е доказателството, че в проядения от далавери, манипулирани мачове и ниско качество български футбол все още има почва за романтика.

Не е ли романтично феновете на отбора да отделят пари от изтънелия си бюджет, за да спасят любимия "Берое" от фалит? И така клубът да оцелява на два пъти (през зимата на 2008-а и лятото на 2010-а). Всеки помагаше с каквото може - от обикновения фен, до по-заможни бизнесмени събираха пари и осигуряваха премии. И като отговор футболистите се отблагодаряват. Трошат всякаква логика и жънат победи. Наричат ги "Лудата банда", на два пъти сформирана от нищото за седмица-две. Със селекция от играчи, знаещи че, ако оставят сърцата си на терена, ще бъдат обичани завинаги от вярната публика. И същата тази банда спечели Купата на България през 2010-а. В Ловеч. Присъствалите на онзи мач с "Черноморец" (Поморие) знаят, че на 5 май във въздуха е витаела магия. Футболна. Същата тази вдъхновена публика впечатляваше с автоколони, когато пътуваше до София, за да помогне на отбора си да се спаси от изпадане в два баража (2000, 2001), за да види и героичното 1:1 с "Рапид" (Виена) в турнира Лига Европа през 2010 г., направено с набързо събран отбор.

Три години по-късно мястото отново е Ловеч. Този път "Берое" влиза в мача като аутсайдер. За "зелено-бялата" публика това няма значение. Тези хора вярват, че ако не триумф, поне ще видят как техните 11 играчи на терена ще изплюят дробовете си от тичане, но ще направят всичко възможно да не ги разочароват.

Почти всички големи градове си имат по два отбора - "Локомотив" и "Ботев" в Пловдив, "Черноморец-Бургас" и "Нефтохимик" в Бургас, "Черно море" и "Спартак" във Варна. Те някак разделят футболно градовете, да не говорим за "Левски" и ЦСКА, които разцепват цяла България на два лагера. В Стара Загора всички са обединени. Другаде, където си имат само по един отбор, приемат горчиво, че тимът им понякога не върви, но го преживяват. За "Берое" обаче местните са готови да стигнат далеч. Като например да се опълчат на висши БКП функционери в онези мрачни времена. На 22 март 1970 г. целият стадион в Стара Загора се разбунтува срещу вътрешния министър Ангел Солаков, заклет левскар, след като "Левски" е явно подкрепен от съдията, зачел нередовен гол в 90-ата мин. В ложите Солаков е замерян с всякакви предмети. Телевизията прекъсва излъчването. Налага се милицията да спасява министъра, а пожарната да разпръсква настръхналите запалянковци, чието единствено провинение е, че обичат "Берое" и не понасят тимът им да бъде ощетяван така грубо.

А ако има нужда от финално доказателство - то е в очите на тези обикновени хора. Те просто обичат "Берое" - дали в А, Б или В група. Дори и след разочарование, някои ядно изръсват: "Повече няма да им стъпя на мач". Но още на следващото домакинство ритуалът е спазен - хората са на стадиона. Не мислите ли, че българският футбол има нужда от такава приказка?