Не е съвсем ясна схемата, по която сума ти френски режисьори се оказват на "обмяна на опит" в Холивуд (освен ако продуцент не е вездесъщият Люк Бесон). Очевидно в американските филмови компании са привлечени от ниските хонорари, които искат франсетата за "нетрадиционния" си поглед към камерата. Резултатите от тези интернационални сътрудничества обаче в повечето случаи са твърде жалки. Точно такъв е и "Братя по оръжие".
Въпреки съвпадението на имената, филмът няма нищо общо с едноименния хит и албум на "Дайър Стрейтс" от 80-те години. "Братя по оръжие" е стилизиран уестърн, в който повечето каубои са тъмнокожи или жени и който нямат абсолютно нищо ново за казване по темата. Режисьорът Жан-Клод ла Мар се е опитал да блесне с няколко интересни ракурса на камерата и опити за философска трактовка на темата за Дивия запад, лошия местен бос и безсилния шериф, но единственото, което успява да направи, е да предизвика носталгия по Серджо Леоне.
Единственият по-светъл лъч е Дейвид Карадайн, пресен-пресен от снимачната площадка на "Убий Бил", в ролята - разбира се - на злодея.
Стига с тоя "Убий Бил", бе Анютке. Ще ми се изтрият буквите от клавиатурата да цитирам филмите, от които Тарантино е заемал директно, за да си направи тая гавра със зрителите. Един от коментаторите в IMDB правилно беше отбелязал, че Тарантино с този филм е стигнал дъното и в момента усилено копае надолу ...
Далеч по-добър е Гоблинския вариант "Убий ДеБилла" - наистина си заслужава да се види.