И тези избори отминаха и отлетяха в небитието. Файрум! Съвсем същите и съвсем различни. Абсолютно тъждествени по своята уникална неповторимост с всички досегашни парламентарни, президентски и местни избори.

В своята еднаква диференцираност те засенчиха дори поредния тревожен симптом за предстоящата съвсем наскоро - поради настъпилата галиматия в човешките ценности - гибел на човешката цивилизация.

Някакъв абстракционист, Барнет Нюман, нарочен за баща на художествения минимализъм, станал и дядо на финансовия максимализъм. Нарисувал някога Барнет монументалното платно Onement VI, което тези дни било продадено за 44 милиона долара. Монументалното платно представлява монументална тъпотия (да ме простят снобеещите естестващи експерти!) - два огромни тъмносини правоъгълника, разделени от светлосиня ивица. Единствено утешение ни остава обстоятелството, че футболната тъпотия Роналдо е оценена двойно по-скъпо, а броят на умиращите от глад нигерийци е спаднал с 2.57 на сто.

Както и да е, цивилизацията явно загива, обаче и 42-рото Народно събрание няма да прокопса. Щото гласоподавателите вилняха, вилняха по улици и орлови мостове, протестираха, викаха "Аре чупката!" на отвратителните политици, па сетне гласуваха за същите тия отвратителни сладури.

Така кадровият състав на новия Парламент не се различава радикално от кадровия състав на пометеното от протестите предишно законодателно сборище. Е, с малки изключения. Капка откапа нанякъде; сините се почерниха окончателно, евромилионерката си взе България от гражданите и прочие.

И още едно съществено отсъствие. Няма го вече, отиде си, напусна ни, на кого ни остави, бе, тю-тю, никс и половина, високият наратив. Оцелели са само ниските наративи, дето и за наративи не стават, ами са елементарни дескриптиви с прескриптивен характер от постскриптивно естество. Та ми идва на ум едно невъзможно в своята парадоксалност сравнение.

И Ахмед Доган, с агентурен псевдоним Сава, и Георг Вилхелм Фридрих, с агентурен псевдоним Хегел, са философи. Само дето Георг е слаба ракия, ниска топка, достигнал във философстването си единствено до "магически" заклинания от сорта: "Нещо се движи, не защото то в това "сега" се намира тук, а в друго "сега" - там, а само защото то в едно и също "сега" се намира тук и не тук, защото то в това "тук" едновременно се намира и не се намира". Дрън-дрън!

Докато Ахмед реди шедьовър до шедьовъра, майната ви, льо: "Политикът акушира реализирането на проекти, задаващи мащаба на утрешния ден, защото бъдещето в различни измерения обединява политиците и бизнесмените в една аура. Вероятно ще има най-шикозни визуализации на обръча, но елементарното е фундаментално, защото създава адекватен контрапункт на олигархизма, а пък обръчът се самодоказа, че като политическо клише е безспорна находка, защото вече се екстраполира върху всички сфери на обществения живот". Тази мъдрост ще ни липсва, заедно с терминологичната екстраполюция "Заедност".

Иначе изборите, слава Богу, завършиха с позитивен резултат, т. е. с пълна пленарна зала. Щото можеха да завършат и с празна пленарна зала. Макар Конституцията и Изборният кодекс абсолютно безотговорно да не са го предвидили, теоретически то е напълно възможно. Ако нито една от участващите партии не успее да надхвърли задължителните 4 процента. Всички 26 партии и коалиции, примерно, да спечелят по 3.85 процента от народния вот.

Тогава би се получила неразрешима ситуация като в един от смехотворните американски закони: "Ако два влака се срещнат на кръстопът, всеки от тях е длъжен да спре и изчака преминаването на другия".

Та имаше да си висят партиите пред вратите на Парламента и всяка от тях да изчаква да влезе някоя от изчакващите нейното влизане.