Странна птица е колегата Дърдонков. Доцент, обаче птица. Вчера се опита да ми разясни собствената си оригинална хипотеза относно бъдещите завери и шашарми в новото Народно събрание.

- Слушай сега, като чета, слушам и гледам медиите, ми става ясно, че на журналистите не им е ясно защо на политиците нищо не им е ясно.

- Ясно - викам, - започвай да ми го изясняваш.

- Борисов никога няма да подкрепи правителство на Орешарски, обаче ще го подкрепи за непопулярните мерки. Сидеров очевидно е останал без никаква съвест и респективно няма да подкрепи Орешарски, но ще каже на двама-трима от своите депутати с остатъчна съвест да го подкрепят по съвест. Местан и Станишев са си отдавнашни дружки и ще се подкрепят взаимно.

- А междувременно хидроинженерът Доган - допълвам компетентно - ще се преквалифицира в областта на пренаталния челюстен прогнатизъм и ще консултира занзибарския Червен полумесец за пет милиона евро капарото.

- Да видим по-нататък! - продължава обясненията Дърдонков - Борисов ще търси подкрепата на Сидеров, докато Сидеров ще откаже подкрепата на Местан. Местан ще подкрепи всички, които го подкрепят, но ще откаже подкрепата си на Борисов, защото изобщо няма да подкрепи Сидеров.

- Ясно - викам, - "Подкрепа" на д-р Тренчев ще подкрепи мандатността на тристранната комисия, Станишев ще получи финансова подкрепа от булята си Йосифова, Яне Янев ще гледа да се закрепи в политиката, а Йоло Денев ще се подкрепи в близката механа с половин литър пърцуца.

- Нищо не ти е ясно! - ръмжи колегата, а на мен моментално ми асоциира хашлашкият лаф от 50-те "От небето ясно падна куче бясно".

- Няма никакво значение дали ми е ясно! - дискурсирам любезно. - Изобщо проблемът с парламентарните шашарми не е в дневния ред на обществото.

- Така ли? - иронизира странната птица. - И какъв е дневният му ред?

- Топим се! Това е проблемът! - викам. - Българският ген чезне.

- Да ти имам дневния ред, да ти имам проблемите! - се хили Дърдонков. - Не ги разбираш нещата, мой човек. Демографският проблем е измислен проблем. Всъщност колкото по-малко оставаме, толкова по-голям шанс да оцелеем имаме.

- Глупости! - викам. - Я се чуй, бе, Дарвин Хекелов Хъкслев такъв!

- Сега какво е? - търпеливо ме убеждава колегата. - Циганите малцинство, американецът се скъсва да им защитава правата и свободиите. Белград, помниш, бомбардираха заради албанското малцинство. Американеца му дай малцинства да защитава - религиозни, етнически, педерастки, обществото на плешивите, дружеството на точилкохвъргачите, какви ли не. Щото са нация от малцинства, нали. Утре, както се размножават, циганите мнозинство, българите малцинство, американецът яко ще ни защитава и ако се наложи, ще бомбардира сградата на телевизията и мостовете по Перловската река.

Замислям се. Прав е Дърдонков, мамка му, нищо че е доцент.

- А пък какво бей гиби ще му отживеем, да не ти разправям! - продължава той - Няма да плащаме вода, ток, парно, данъци пък въобще. Няма да работим, само ще крадем и просим, отвсякъде ще текат помощи и грижи. Непрекъснато ще ни галят по главичките и ще ни интегрират. И a са ни пипнали от мнозинството, a са наскачали армия възмутени правозащитници и десет армии цивилизовани бюрократи от Европейския съюз.

- А дванадесетгодишни невести - питам - ще можем ли да си пазаруваме?

- Уха! - вика възторжено Дърдонков. - Ще пазаруваме и хоро ще играем! Включително на лизинг. С предварителна консумация.

Те това е. България може някога и да я няма, но българският малцинствен ген няма начин да не го има. И нине, и присне, и по-нататък.