Веднага ми хвана окото фирма "Трепем до крак!" Е такива ми трябват! Позвъних им.
- Нали вие унищожавате всякакви вредители? - казах. - Хлебарки, мишки, плъхове, мравки?
- Точно така.
- А по-големи гадини унищожавате ли?
- Всякакви гадини унищожаваме - увери ме той.
- Като колко големи? - попитах.
Онзи се пообърка:
- Колко... Вашите колко са големи?
- Бая големшки са - признах и сърцето ми се сви да не го уплаша.
Той обаче издържа, попита:
- Колко по-точно?
Зачудих се как да му го кажа, без да го стресна. Тръгнах по заобиколния път:
- Орангутани унищожавали ли сте?
- Орангутани?! - онзи май щеше да припадне. - Защо да унищожаваме орангутани?!
- Така, интересувам се!
- Ама те не се унищожават?! Май даже са под закрила на закона, понеже изчезват!
Сгащих го натясно:
- Щом изчезват, значи някой ги унищожава! Към него ще трябва да се обърна за моя проблем!
Номерът даде резултат, онзи хлъцна:
- Ще ви направим 10 процента отстъпка!
Мислено се потупах по рамото, а гласно казах:
- Е, щом е така...
- Та за какви гадини се обаждате? - попита бързо той.
- За депутатите - казах простичко и зачаках реакцията му.
Бе традиционна:
- Абе ти подиграваш ли ми се?! - изкрещя.
Знаех как да постъпя:
- Напротив, много съм сериозен! И плащам!
Усетих как сребролюбието се бори с благоразумността. Знаех какъв е изходът от такава борба и не се излъгах:
- То хубаво, ама... Депутати все пак...
- Добре - казах му радушно, - щом така поставяте нещата, сменям офертата: ще ви платя да обработите Министерския съвет против министри.
- Министерския... - изхъхри той.
- Ясно - продължих, - имам си работа със сериозен бизнесмен! Да поговорим направо за президентството!
- Пре... - успя да каже онзи.
- Колко му е! Завардвате откъм "Дондуков" и откъм шадравана и президентът и вицето няма да има накъде да бягат!
- Какви ги говорите! - извика той.
Познат ми беше този момент, подходих стереотипно:
- Плащам в евро. Колкото кажете. Но за това, че ви поръчвам три обекта, ще ми направите отстъпка! И ще ми дадете от фирмените ви календари! С голи жени ли са?
- Да - пресъхнало каза той.
- Значи сте съгласен да обработите парламента против депутати, Министерския съвет против...
- Не! - изкрещя онзи.
- Нали беше да?!
- Да за календара! Иначе не!
- Разочаровате ме! Както и да е, може ли да ми кажете, просто така, теоретично, колко бихте искали да ви се плати за тази услуга?
- Не искам да ми плащате!
- Просто за информация? Интересно ми е, разберете! Моля ви!
- Добре, де... Двеста и четиресет депутати плюс двайсетина министри, президентът и вицето ще са бонус... Ако ги хванем по тарифата за плъхове, ще излезе към три бона.
- Значи искате три бона, за да...
- Нищо не искам!
Знаех, че дланите му се потят. Казах благо:
- Добре, от мен да мине - няма да ви поръчвам депутатите, министрите и президентството. Но елате вкъщи да напръскате мазето срещу мравки.
- Готово! - изблея радостно онзи. - Левче на квадратен метър!
- Левче метъра?! - изумих се - Това е грабеж! Давам по десет стотинки! И искам календар!
- Как стотинки?! Тарифата е левче!
- А ако кажа където трябва, че за три бона можете да унищожите до крак депутатите, министрите...
- Няма такова нещо! - прекъсна ме той.
- Двайсет и първи век е! Виждате какво става по света! Където трябва са настръхнали от такива като вас!
Логично крушата капна:
- Добре, десет стотинки! Обаче никакъв календар!
- Споразумяхме се! - казах ведро, продиктувах адреса си и затворих.
Хъм, три бона... Ама де такива пари в мен?!
|
|