И пак я втасахме - щом ергените ни са зяпльовци!

А можехме княгиня за снахица да имаме - и да стане щастлива България...

Ама и Слави Трифонов, надеждата наша, се оказа голямо куку и един натруфен фукльо - щом някой си Муньос ни взе булката: и късно е, либе, за китка, и туйто!

Под носа ни свиха невестата - и тъй ни се пада: да подсмърчаме и дори да паднем мъртви от тази мъка!

И няма път и спасение - и с мъртви души ще бродим, и черен гнет над нас ще тегне: щом китна Калина откъснаха от родината...

И откъде пък, бе Господи, изникна тоз Китин - нали е уж влюбен в океаните, защо не си скита нанякъде?!

Ех, орис българска и съдба злоклета - стискай, народе, зъби опадали и живей си без радост: и този български цар на чуждинец си даде щерката...

И какво ще виждат очите ни - ако тя, още след сватбата, отплува с яхтата?

Обаче: аман от ревльовци!

Рипнете, сестри и братя! - берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец: да кичим Китин с Калина и пушките да запокитим...

И сто дни наздраве да викаме, и с радост да славим сватбата: и от веселието ни всенародно да ахне светът потресен, и дори всички вселени...

Обаче: май здравата това не става...

И стенем сломени всички, и скръбта ни расте безмерно - откраднаха ни Калинка Рилска: и дори Рила не ни е вече мила - и какъв ти живот насетне...

И няма бъдно дори и в отвъдното, и няма Господ - и пак навярно ще търсим нашата Райна: да стане княгиня.

Обаче: трудна е тази задача...

Наистина - буйната Нона може да яхне коня и нейният мил Богомил да скокне като Бенковски: но пък той, най-паче, няма засукани на кръв мустаци...

И затова, Боже, ще се наложи пак да изчакваме и да не правим въстание поне до два месеца - докато Бонев завъди Мустаците...

И тогава ще станем радостни всички - както сега е Китин.

И нека сега да плачем - останали, без Калина, сираци.