Докато хиляди протестиращи заливат турския площад "Таксим", посрещнати от облаци сълзотворен газ и пластмасови куршуми, за двата основни новинарски канала тези събития не съществуват. Едната телевизия излъчва без прекъсване кулинарно шоу и документален филм за Хитлер, а CNN Turk - документален филм за живота на пингвините. До втория ден от началото на протестите, провокирани от недоволството срещу застрояването на парк "Гези" в центъра на Истанбул, събитията бяха отразявани почти апокрифно, най-вече от малки маргинални медии.

Тениски и костюми с пингвини, шеги за пингвини сега могат да се видят и чуят по площада и улиците - птицата стана символ на фрустрацията на протестиращите от традиционните медии. А те се държат като щрауси - с дълбоко заровени в пясъка глави, откъдето революция не се вижда. Трябваше протестиращите да се преместят под прозорците на телевизионните редакции и да изрисуват стените им с надписи като "Революцията няма да бъде показана по телевизията", за да ги чуят. В разгара на протестите, на следващия ден след завръщането на Ердоган от обиколка в Сверна Африка, поне 6 от всекидневниците излизат с едно и също заглавие на първа страница. То е цитат от премиера: "Даваме живота си за демокрацията".

За много турци, пише сп. "Тайм", мълчанието е симптоматично за автоцензурата, която медиите си налагат вече 10 г., откакто Ердоган е на власт. Безредиците вече са открито антиправителствени и затвърдиха пред света твърде нелицеприятна страна на властите в Турция - тоталния контрол над традиционните медии. Но, както вече знаем от Арабската пролет, светът не е вече същият - и турските власти си правят сметката без социалните медии, които станаха основен източник на новини за случващото се в огромната страна. Стигна се дотам, че премиерът Ердоган, цитиран от "Ню Йорк таймс", обяви, че "Туитър" е "най-злокобната заплаха за обществото, където могат да бъдат намерени най-добрите примери за лъжи", а пишещите в него са "нарушители на реда и спокойствието", "източник на дезинформация" и пр. Поне 25 блогъри - младежи между 18 г. и 25 г., - заподозрени, че чрез мрежата са подстрекавали към размирици и антиправителствена пропаганда, бяха арестувани, други се издирват. Самите журналисти смятат, че контролът е стигнал твърде далеко. Репортери от турския канал НТВ подадоха оставка миналата седмица като протест срещу новинарското затъмнение в тяхната медия. "Аудиторията ни се чувства предадена. Критиките към телевизията ни бяха в голяма степен честни", коментира пред "Тайм" изпълнителният директор на "Догус груп" Сем Айдин, компанията собственик на телевизия НВТ. Айдин дори се извини за неотразяването на протестиращите.



Представата за демократична Турция,



която иска да споделя ценностите на Европейския съюз, рухна за дни. Страхът сред журналистите е повсеместен. Голяма част от медиите се контролират от свързани лица с министър-председателя. Турски коментатори обясняват, че правителството на Ердоган държи медиите в зависимост чрез високи данъци и глоби за бранша, а непослушните - тези, които си позволяват да бъдат критични, направо наказва с изземване на активи. Много от собствениците на големите медийни компании имат страничен бизнес, свързан с енергетика, банки, строителство, където са и големите правителствени договори. Въпреки че правителството отрича каквато и да е политическа мотивация в тези случаи, крайният резултат е, че медийната политика на тези компании се приближи до тази на властите. "Ако строителна компания се опитва да вземе държавна поръчка, сигурно би внимавала какво притежаваната от нея медия тиражира за правителството", обяснява пред "Ню йорк таймс" Дидем Акиел Колинсуърт, турски анализатор в базираната в Брюксел "Кризис Груп".

Тази медийна игра обаче свърши мечешка услуга на управляващите. Според онлайн изследване на истанбулския университет "Билги" миналата седмица показа, че 84% от протестиращите в Истанбул посочват липсата на медийно отразяване на протестите като причина да се присъединят към тях. Само 56 на сто от протестиращите посочват застрояването на парка като причина да излязат на улицата.

Миналата неделя например, след като десетки хиляди турци заляха "Таксим", първата страница на един от най-продаваните вестници - "Сабах", възхваляваше от първата си страница Ердоган за кампанията му против тютюнопушенето. "Сабах" е собственост на "Калик Холдинг" - компанията, чийто изпълнителен директор е зетят на премиера Берат Албайрак. Две държавни банки през 2008 г. са финансирали покупката на вестника от компанията.

Протестиращите намериха начин да си отмъстят за това мълчание. "Гаранти банк", която заедно с НТВ са собственост на "Догус конгломерат", обяви, че около 40 млн. турски лири (над 21 млн. долара) са изтеглени през банкомати от сметки в банката през изминалата седмица. Междувременно протестиращите са поискали от централата на CNN да прекрати сътрудничеството си със CNN Turk.

Всички световни медии отразяват зорко случващото се в страната, макар да има подозрения, че в някои части самите турци може и да не знаят какво точно се случва в Анкара и Истанбул. "Икономист" публикува статия с риторичното заглавие "Демократ или султан?". Не че в положението на турските медии има новина - "Амнести интернешънъл" всяка година алармира за неспазване на основни демократични ценности в страната. Проблемът със свободата на изразяване и на медиите в Турция бе остро разкритикуван от организацията и в последния доклад, която призова за законови промени срещу издевателствата над демократичните свободи. Сухите факти: Турция държи печално лидерство в света по



най-много пратени в затвора журналисти,



повече дори от Китай или Иран. По данни на Комитета за защита на журналистите в САЩ 76 журналисти са били пратени зад решетките за 2012 г., като 61 от тях единствено и само заради работата им като журналисти. Останалите - по обвинения, че подкрепят кюрдската партия или че са интервюирали кюрдски лидери. Критиците на правителството на Ердоган го обвиняват, че използва съда, за да заглуши дисидентските гласове. Голяма част от тези съдебни процеси са минимално отразени от медиите. За страна с демократични избори Турция има груби традиции в потискането на свободата на словото, на интернет и традиционните медии. Между 2007 г. и 2010 г. YouTube постоянно бе блокиран заради качени клипове, обиждащи Кемал Ататюрк. Световният индекс за свободата на пресата, представен от "Репортери без граници", поставя Турция на незавидното 154-то място от 179 нации. Едно е обаче да се прочетат констатациите, съвсем друго е да се види "екстремистката" в червена рокля Джейда Сунгур, която се превърна в символ на протестите.

Коментатори признават, че в социалните медии е разцъфнала дезинформацията с некоректни данни за голям брой смъртни случаи и фалшиви снимки на жертви. Но те признават и че слуховете се разпространяват по вина на медиите, които или бездействат, или лъжат за събитията. "Разбира се, има тъмна страна на "Туитър". Но ако традиционните медии си бяха свършили по-добре работата, щеше да има по-малко дезинформации", коментира медийният професор от "Билги" Асли Тунк.