Ще съкратя максимата за лъжата, човека, народа и цялото време - политиците вече не могат да ни лъжат! Поне не безнаказано.

Протестите от последните дни доказаха това. Те започнаха като недоволство срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но съвсем естествено прераснаха в недоволство не само срещу правителството на Пламен Орешарски, а и срещу цялата политическа олигархия и системата, която я обслужва. Защото наглото назначение не е просто невинна грешка от добри намерения, както се опитват да ни убедят от БСП. То е кулминация в действията на самозабравили се политици. Те прекроиха цял закон за своя фаворит, предложиха и одобриха Делян Пеевски с ясното съзнание, че той е силно компрометирана личност, че това ще доведе до международна изолация на страната и до взрив на общественото недоволство. Но въпреки това го направиха и дълго публично защитаваха абсурдното решение с още по-абсурдни аргументи. И разчитаха, че ще им се размине.

Малко утешение е, че този акт бе равносилен на политическо самоубийство на една от партиите - БСП. Притеснително, а не окуражаващо е, че в партията е имало доста хора, които са се противопоставили на идеята. Защото в крайна сметка само трима се осмелиха да не се подчинят на партийната воля при гласуването и веднага бяха заклеймени като предатели.

За другата партия - ДПС, последствия няма да има. Тя от създаването си функционира като търговска фирма с гарантирани избиратели и гарантирани обръчи, чиято уродливост дори саркастичният плеоназъм на Лютви Местан не може да прикрие. Системата, срещу която протестираме на площада, й го позволява. Затова тя трябва да бъде променена.

Точно срещу такава кардинална промяна партиите яростно се съпротивляват. Явлението "Делян Пеевски" стана възможно благодарение на абсолютната липса на морал и очебийната политическа и икономическа нечистоплътност на всички партии, управлявали досега. Всички те захранваха октопода, задушаващ медиите и голяма част от икономиката - и финансово, и законово, и политически. Всички те заклеймяваха порочните практики на семейно-банковата клика, докато бяха в опозиция и си патеха от нея. И дружно ослепяваха за нея, докато са на власт и се радваха на първичното й обгрижване. Порочните практики устойчиво съществуват, защото онези, които могат да ги премахнат, охотно се възползват от тях.

Затова и сега партиите се опитват да омаскарят протестите, като прибягват до познатите обвинения, че недоволството е организирано от опозицията, и до класическите молби за даване на кредит на доверие на управляващата клика да направи полезни за обществото неща... Поведение, което би било комично, ако не бе нелепо и катастрофично.

Само в политическите кратуни искането за оставка на правителството на една партия или коалиция автоматично води до подкрепа на нейния опонент. Нито един от присъстващите на площада не поиска връщане на ГЕРБ на власт. Всички настояваха за нов обществен договор, за нови политици, за нови партии, за нов стил на управление. На площада бе част от онези 2/3 от обществото, които останаха без представители в парламента на предишните избори, защото не пожелаха да подкрепят статуквото. Както уместно се изрази в "Туитър" един протестиращ - там бяха онези, "които плащат сметката". Които вече не вярват на нито една дума и обещание, изречени от политик, защото сметката е все по-непосилна, а резултатът - все по-разочароващ.

И как да вярват - след предизвиканите с протести избори всички, промъкнали се в парламента, твърдяха, че са чули посланието на недоволните граждани за повече прозрачност в управлението, за повече прагматичност и диалогичност, за обединяване на усилията за решаване на най-наболелите и затлачени проблеми в икономиката. Очевидно обаче са слушали не обществото, а вътрешния си глас. Защото веднага т.нар. народни избраници се заеха с най-важните за тях самите неща - да раздадат порции и постове - и на себе си, и на спонсориралите ги да се доберат до държавната софра. Досега не е приет нито един важен закон, не е започнало дори обсъждането, камо ли решаването на поне един наболял проблем... ГЕРБ и "Атака", които имитират опозиция и демонстративно "не участват" в плановете на БСП и ДПС, не пропускат да се регистрират в парламента, за да си вземат заплатите, преди да офейкат от работното си място в "знак на протест". А единственото, което Бойко Борисов поставя като условие за сговорчивост, е да не го изключват от играта - да му дадат ръководни постове, било в НС, било в МС.

Ако някой от нас, обикновените граждани, направи подобно нещо, ще бъде лишен от заплата или направо уволнен. Не и народните избраници. Те смятат това за напълно естествено поведение. И защо не, след като системата, която сами са си построили и бетонирали, гарантира охолно безнаказано битуване и на най-некадърните хора, чието единствено постижение в живота е, че са успели да се промъкнат на избираемо място в нечия листа.

Системата позволява на хора, които не могат да пробият със собствените си умения в честно състезание, да се замогнат ударно, сядайки на държавната софра.

Системата допуска хора, които не са изкарали и стотинка сами, да се разпореждат с милиарди от нашите пари.

Системата прави абсолютно законно един политик да "нахрани" с нашите пари и всичките си роднини, и любовници, и приятели, защото "и те трябвало да преживяват някак си".

Системата е гарантирала, че всеки некадърник на държавен пост ще се измъкне безнаказано, ако открадне или разпилее нашите пари.

Системата даже цинично ни задължава да плащаме на партиите умопомрачителни субсидии, за да ги пазим от изкушението да взимат пари с неясен произход!

Нима очакваме всички тези хора сами да се лишат от привилегиите, които са си осигурили?

Ето това трябва да бъде прекратено. Ето затова протестите няма да спрат, а ще избухват по най-малкия повод и ще се разрастват. Защото ако за политиците, които отдавна са припознали идеологията на мафията, няма нищо лично, всичко е бизнес, за нас - всичко е лично!