Владко Мурдаров и Стефан Брезински ги разбират нещата (освен още неколцина от екипа на българистите в Академията на неуките). От време на време, мотивирани от професионална ярост, те се опитват да трансплантират поне част от своето разбиране в организма на масовото невежество.

Всуе (деликатно пропускам мотива за "безумците")!

Не се пали туй, що не пламва!

Опитите им неизменно са били възприемани като някаква лингвистична екзотика. Нек' се хАбят, дет' се вика, пука ни на жилетката! Съвсем закономерно, дет' се вика, България е фатално наводнена от пукнати жилетки.

Величествените народни представители продължават, както впрочем винаги досега са го правили, да цедят генетично неизлечими регионални диалектизми, да бълват реплики и дуплики на граматическото равнище на рудиментирали хамали от Сточна гара, да се замерят с изконни шопски ударения и преглътнати добруджански окончания, да МЕ-кат и МЬЕ-кат до пълно изтощение.

Продължават също така упорито и всеотдайно да жонглират с досадните пълни и непълни членове, да удвояват "самотно" експлоатирания - според правилата - предлог "между" (напр. вместо "между А и Б", да ни стряскат с необяснимото "между "А" и между "Б", което, не знам защо ми напомня стария тъп виц за крокодила, който бил повече дълъг, отколкото зелен), да злоупотребяват с несъществуващата в родния езиков арсенал дума "макЪр" (звуково асоциирана с бакър, яхър, нишадър и джангър-мангър) и т.н.

Ясно ми е, че откривам велосипеда (засега все пак не съм посегнал плагиатски към самоходната каляска на Кулибин). Отдавна е известна и многократно е иронизирана (вкл. и афоресвана) депутатската малограмотност. Като истински избраници на народа, т.е. като еманация на българската нация, нашите депутати разгръщат малограмотност, представляваща всъщност еманация на народната малограмотност.

Което нито ни утешава, нито ни надежди дава.

Но пък поне би трябвало да тушира и исторически справедливо да преадресира възмущението от разсмиващите ни всяка година ученически и студентски "бисери". Смеем се на глупостите на децата и клеймим "безобразната" образователна система. Би трябвало да се смеем на себе си. Ми те, дечицата, миличките, говорят и пишат точно като родителите си. Понякога, не дай Боже, попадат и на пряко предавани дебати от пленарната зала на парламента. И никакъв даскал, колкото и начетен и старателен да е, не би могъл да оптимизира трайно песимизираната ситуация. За вековната илитератщина бронебойни патрони няма открити, няма открити. Неграмотни родители (респективно неграмотни депутати) = неграмотни деца. Природен закон.

Някога, в Първа английска гимназия, езика на Шекспир ни преподаваше пристигнала от мъгливия Албион учителка, comrade Bartlet. Та тя ни уверяваше, че в нейната родина чист литературен английски можело да се чуе само от говорителите на ВВС. Масова великобританска безграмотност? - честно, не ми се вярва. И тогава не ми се вярваше. Помните ли как говореше Тачър? Хайде, да кажем, тя се появи по-късно. Ами Чърчил? Аз, вярно, по силата на ЕГН-то си съм нямал възможността да го слушам. Обаче пък, като носител на Нобелова награда по литература на какъв ли език си е позволявал да мърмори!

То и у нас, в интерес на истината, говорителите на БНТ ги няма никакви. Обаче премиерите ни са фърст. Бойко Граматик напълно заслужава "Нобел" по Винету-ра; Сергей Граматик - "Пулицър" по военноуниформена текстура; а Симеон Граматик - "Оскар" по монархическа макулатура.

Цецо Кандидат-Граматик, за огромно национално съжаление не е бил министър-председател, затова се налага да се задоволи само със "Златна палма" по физкултура. Има време. Има заложби - ще изкласи.