Вестниците един през друг се надпреварват с рецепти за оцеляване на кабинета. Рецептурникът включва най-различни лекарства и препоръки - от законодателство и финансови операции през бележки за електромера до съвети за радикални кадрови решения.

"Кабинетът в опит за оцеляване", разгръща се "Труд". Успешният край на тоя политически сървайвър минавал през приемането на нов Изборен кодекс, по-ниска цена на тока и разхвърлянето на държавните пари из повече банки, а не да шумолят само в едни корпоративни мустаци. "Шансът за оцеляване на кабинета "Орешарски" минава през оставката на Сергей Станишев", пише обаче "Преса" - "Код Червено за Позитано". Звучи като раз-два, ама не е толкова лесно - след толкова поредни изборни загуби и политическа несъстоятелност СС оцелява начело на Столетницата - напук врагу и идиотите. А и сега продължава да говори невъзмутимо за "политическата грешка" с подценяването на обществената реакция срещу Пеевски, който иначе бил страхотна номинация, "изживял катарзис" и щял да бори мъжката лошите... И пак изглежда стабилен, ако и да му скачат разни руменовци, танчета, врагове и врагини с партиен билет.

"Свалят цената на тока, ред за държавните пари в банките", с нежни пръсти опипва темата "24 часа". И ние чакаме, преизпълнени с нежност.

"Телеграф" ни пълни гърдите с вълнуващи чувства: "Всяко назначение под лупа", "Граждани ще препитват шефа на родното ФБР". Четохме, четохме и докато не стигнахме до дописките за щурма срещу централата "Атака", бяхме с впечатление, че протести в страната няма. "Волен дава провокатори на прокурор", не кривва от новата права линия "Монитор". А какво друго да прави? Никой не е по-голям от... от един голяааам човек, номиниран за висока длъжност.

(Заб. Както пише Станишев в "Защото сме социалисти": "Не се е родил още тоз, който с пръст слънцето да затъмни.")