:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 279
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Консулт

Д-р Страшимир Генев: Пациентите трябва да знаят, че лечението по клинични пътеки е безплатно

Има ли закон в България, който да регламентира платено лечение за пациенти, хоспитализирани в болница? Аз не познавам такъв, казва директорът в националната здравна каса
Снимка: Николай Дойчинов
Д-р Страшимир Генев е директор на дирекция "Медицински параметри" в НЗОК. Завършил медицина, има специалност вътрешни болести. Работил като участъков лекар, ординатор, ръководил е болница. Има 5 години административен стаж. В здравната каса е от 2000 г.





- Д-р Генев, здравната каса финансира клинични пътеки, сякаш и болниците работят по тях, но за пациентите това все още е непонятно. Какво трябва да знаят те?

- На достъпен пациентски език клиничната пътека е всички дейности по дадено заболяване, които една болница трябва да предприема при обслужването на пациентите. Клиничната пътека съдържа конкретно разписани дейности като вид и във времето. Освен пакет болнични дейности клиничната пътека е и стандарт за качество. Приемаме, че пациентът е обслужен качествено, когато всички дейности в клиничната пътека се извършват. Освен това пътеката е и инструмент за договаряне, т.е. болниците, които отговарят на изискванията, включени в клиничните пътеки могат да договарят дейности по тях със здравната каса. Клиничните пътеки бяха създадени съвместно с научните дружества и консултантите на НЗОК и, смея да кажа, те представляват, едно ноу-хау в здравеопазната система в България. Те бяха създадени за пръв път през 2000 г. Тогава имаше 30 пътеки, тази година в рамковия договор бяха включени 40 пътеки, които дефинират 485 диагнози. За следващата година ще влязат над 70 клинични пътеки. Има акцент върху хирургичните пътеки, тъй като това е най-ресурсоемката дейност. Диагнозите ще бъдат над 1000. С това смятаме, че покриваме значителна част от болничната дейност. Още повече, че новият бюджет за болничната помощ е не максимална, но оптимална рамка за договаряне на болничната помощ.



-----------

Успоредно със създаване на нови пътеки, в момента върви и програма по реалното остойностяване на клиничните пътеки. Всяка една пътека са остойностява по две методики - едната е експертно остойностяване от консултанти на НЗОК, а другата - остойностяване по разходи на болници. Всяка пътека се апробира в минимум 2 болници. Подобна информация се събира за пръв път. На експертно ниво пътеките се остойностяват като се вземат цените на лекарства, консумативи, изследвания - преките разходи. Слагат се и разходи за труд за всяка процедура, плюс разходи за издръжка - вода, отопление. Тази година за пръв път няколко пътеки са оформени като диагностично свързани групи.

------------------

- Какво е това?

- Това са групи пациенти, чиито заболявания изискват сходни разходи и са със сходни клинични характеристики. Те са много прецизен инструмент за отчетност и определяне разходите на болниците. Може би в България ще от една страна ще имаме стандарт за лечение като клинична пътека, а от друга - диагностично свързана група за изчисление и определяне на разходите.

- На пациента това продължава нищо да не му говори.

- Каква информация трябва да получи пациентът в болницата? След като му бъде диагностицирано заболяването, той получава направление от семейния си лекар или специалист. Или в случай на спешност пациентът може да бъде хоспитализиран от спешна помощ, може да отиде по желание в болница, стига да има основания да смята, че има нужда от спешно приемане. Преценката дали трябва наистина да бъда приет, естествено е на специалистите в болницата.

При постъпване в болница, пациентът трябва да бъде запознат, чрез формата за информирано съгласие, с това каква е диагнозата му, какво е заболяването му, как и с какво ще бъде лекуван, какви изследвания ще му се правят и какви са рисковете от оперативните процедури, ако се налагат. Пациентът трябва да получи информация каква част от дейностите, които ще се извършват, са заплащат от НЗОК.

------------------

За прием по клинична пътека пациентът не заплаща нищо - дейности, лекарства, изследвания. Плаща само потребителска такса. Тя е 2% от минималната работна заплата, но не повече от 20 дни годишно.

- Обаче доста пациенти плащат по клинични пътеки.

- Пациентите трябва да знаят, че касата не е договорирала това с болниците. В случай на нарушение, болниците си носят отговорност и винаги се санкционират.

-----------------

- Ще върне ли касата парите на пациента?

- Не може да ги върне. Може би в рамковия договор трябва да бъде включена клауза, според която в случай на неправомерно взети пари, болницата да ги връща директно на пациента. Ние пак ще я санкционираме, но тя да трябва да върне парите на хората. Трябва да се знае, че касата плаща и лекарства, които са за придружаващи заболявания, а не само за основното, с което човек е влязъл в болницата. Т.е. ако един пациент влиза със сърдечно заболяване, но получава лекарства и за нещо друго, то болницата не трябва да плаща вторите лекарства. Касата обаче ги поема в извънболничната помощ. Например влиза диабетик в болница, но за сърдечно заболяване. Болницата не трябва да кара пациента да си плаща инсулина, но той му е осигурен от касата, т.е. той трябва да си го носи откъщи. Но ако по преценка на лекуващите лекари е необходимо да се смени един вид инсулин с друг, болницата поема разходите.

- Как точно клиничната пътека предпазва пациента от нерегламентирани плащания?

- Ние задължаваме болниците да не принуждават пациентите, влезли по клинични пътеки, да плащат за лечението си.

- Вие отдавна ги задължавате, но те продължават да искат пари.

- В момента има много санкционирани болници с големи суми, за това, че са карали пациентите да си купуват лекарства. Добре би било обаче пациентите също да си изградят гражданска позиция на пациенти. Да са наясно с правата си. Съществува известно криворазбрано чувство на привързаност към лекаря. Много пациенти казват - няма да се оплача, защото пак ще попадна при този лекар. Как ще попаднеш? Има и други лекари, и други болници. Изборът е свободен. Ние като българи, като граждани трябва да си знаем точните права и да ги изискваме.

-----------

- Постоянно се припомня, че лечението по клинични пътеки е безплатно. А ако човек влезе в болница по болест, за която няма клинична пътека?

- Има ли закон в България, който да регламентира платено лечение за пациенти, хоспитализирани в болница? Аз не познавам такъв.

----------

- Тогава защо казваме, че лечението по клинични пътеки е безплатно? Излиза, че извън тях не е.

- Защото касата договаря безплатно за пациентите лечение. Когато обхванем всички заболявания, това ще бъде инструмент, с който лечението ще се превърне в безплатно. И повтарям - всичко друго, което се плаща, е в разрез с нормативната уредба, освен регламентирания по наредба 22 на МЗ платен прием. Но касата не е в състояние да контролира и санкционира дейности извън клиничните пътеки.

- Кога ще обхванете всички болести с клинични пътеки?

- Когато бюджетът ни стане достатъчен. В момента разходите за здравеопазване са около 1.4 млрд. лв. НЗОК поема за догодина 666 млн. лв. от тях.

- А може би болниците искат пари от пациентите и с друг мотив - че парите, които касата плаща за една клинична пътека всъщност не покриват цялата стойност на лечението?

- Цената на клиничните пътеки ще се доближи до реалната. Между другото, цените в частните болници, са горе-долу същите, каквито са и цените, които касата сега плаща по пътеки. Но те са малки структури, ориентирани към еднодневна хирургия, с малко разходи за издръжка, малки сгради и добър мениджмънт.

- Касата поема ли контролни прегледи след излизането на пациента от болницата, лежал там по клинична пътека? Плаща ли се експертизата на работоспособността?

- Нищо не се плаща. В пътеката влизат и два контролни прегледа, и експертизата. Поема и изследванията, които се правят във и извън болницата.



---------

- Какво трябва да направи човек, като все пак му искат пари?

- Трябва да се оплаче в районната здравна каса. И когато му се искат пари, той пък трябва да си поиска финансов документ срещу тях. Ако не му се даде, значи парите, които той дава не отиват в болницата.

- Никой не дава касова бележка за рушвет.

- За да има доказателство, че са взети пари, трябва да има документ. Ние не сме следствени органи. Ако му се иска подкуп, трябва да се обърне към полицията.

--------------

- Ако пациент влезе по клинична пътека в болница, но междувременно развие и друга болест, за която болницата няма договор, какво става?

- Ако болницата не може да поеме лечението по друго заболяване, тя е задължена с направление да изпрати пациента в най-близкото лечебно заведение, което има договор за тази клинична пътека. И дори трябва да закара пациента до втората болница.

- Какво става с пациент, който при престоя си в болницата, е получил друго заболяване по вина на болницата? Например, заразен е с хепатит при преливане на кръв?

- Аз лично бих завел дело. Пак опираме до гражданската позиция. Болницата трябва да си носи отговорността. Освен това има и застраховки за риск.

- Не би ли трябвало здравната каса да е тази застраховка, все пак тя борави с осигуровките, които пациентите плащат?

- Болницата, разбира се, ще бъде санкционирана от касата. Но ако пациентът е извън клинична пътека, трябва да се води дело. Ние по закон няма как да върнем парите от осигуровката на пациента, ако той е пострадал в болницата.
4046
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД