В понеделник с единствено представление на "Балканите четат Радичков" в Народния театър бе почетен големият ни писател, който присъства лично. Представлението бе реализирано и като поздрав на патерица към рождения ден писателя на 24 октомври. Петър Стоянов, братя Бобокови - спонсори на проявата от "Монбат", много известни наши актьори и политици се чукнаха след представлението с живия ни класик.

Този проект на Крикор Азарян по текстове от "Лазарица" и "Суматоха", бе реализиран преди два месеца от Смолянския театър. За целта четирима балкански режисьори - Деян Пройковски от Македония, Онур Байрактар от Турция, Томас Велисарис от Гърция и Андраш Урбан от Югославия само за две седмици направиха свои интерпретации на причудливите радичкови двусмислици.

Мариан Бачев, Емил Бонев, Валентин Танев и Стоян Алексиев се въплътиха в ролята на простодушния философ Лазар, приютил се на дървото поради конфликт с кучето си. Различни сцени послужиха за различните режисьорски интерпретации, така че пет пъти зрителите сменяха залата. Въпреки риска от сравнение на индивидуалните авторски прочити, ще отбележим като най-успешен този на Томас Велисарис - той изкара наяве това, което иначе се губи при превод - специфичния хумор на Радичков.

Радичковият хумор е роден от парадоксалното съчетание между простата селска митология, поднесена с лексикална автентичност, и способността за внезапно дълбоко обобщение. Там, където е невъзможно това да направи езикът, го прави точният жест, а Велисарис го е намерил.

Добра е и сценографията на Вечеслав Парапанов - майстор на пестеливия, но ясен детайл.



--- КАРЕ

Някои европейски предприсъединителни фондове са склонни да развържат кесии за общобалкански културни проекти. Може би затова проектите с участие на няколко държави от полуострова напоследък са толкова много. В литературата има поне три съвместни награди, в изобразителното изкуство - немалко многоезикови би- и три-еналета, в киното - тандемни проекти, в театъра - "Балканите четат Радичков".

Някой може би ще заподозре тук изкуственост и поръчковост. Ние обаче ще рискуваме и ще похвалим тези трудни опити за съвместно дело в деликатната област на културата. Един от най-големите кусури на балканеца е индивидуализмът и отвращението от "съвместни дела", които не ръководи лично той...

В случая успехът е налице, защото Радичков е добър избор - той чете и пише Балканите по неповторим начин.