По нашия край е така - всички политически разпри завършват с тупаник. От дума на дума на някого му дойде отгоре, кипна му келят и взе, че тропна Груйо с шишето по главата, той пребели очи и се одърви.

Ей така, остана си на стола с лакти на масата и недоядена лютеница! Ракията му я изпихме ние и зачакахме да се оправи, но Груйо си седеше все така одървен, та го зарязахме и отидохме да си празнуваме Зарезан, защото тая история стана през февруари - забравих да ви кажа.

Февруари мина, дойде март, постихме през април, заговяхме по Великден, после и Гергьовден отбелязахме, а Груйо си седи все така на стола с лакти на масата и гледа вторачено в телевизора. От време на време му позабърсваме прахта, изтупваме му дрехите, някой пита няма ли кой да повика линейката, а ние му викаме, че няма смисъл, Груйо знае две и двеста, ей сегичка ще се оправи...

И се оправи копелето като стой, та гледай! Оправи се, отръска се и рече:

- Де ми е лютеничката?

Дадохме му я, сипахме му една ракия за добре дошъл и му викаме: ти, Груйо, акъла ни изкара, дрема одървен тук цяла пролет, виж календарът с мацуранката отсреща коя дата сочи!

Груйо премига, премига, пък рече:

- Пак добре, че не съм изтървал изборите на седми!

- И ти ли, Груйо - хилим му се. - Кви избори, кви пет лева! Да си правим избори сега е национално безотговорно!

- Що? - не разбира той.

- Щото ще потънем в дълбока рецесия, затова! Ти знаеш ли, че ако сега направим избори, направо губим следващия програмен период! Сума ти евромилиарди ще хвръкнат! Седем години кьорав лев няма да видим от Брюксел!

- Що, бе - пак не разбира.

- Щото до есента няма да си имаме правителство, което да се подпише, че ги иска, - затуй! - обясняваме.

Груйо е прост, та дрънка. Седи, мига и не разбира.

- Прост си, Груйо - казваме. - Докато ти стоя тук одървен, ние изборите, тези от седми юли, си ги направихме през май и ги забравихме! И сега вече национално отговорното е да преструктурираме бюджета и да емитираме нов държавен дълг, за да вържем гащите, а не да си правим избори до дупка!

Груйо е изключително прост.

- Пак не вдявам - казва, - като е било толкова на зор да хванем ръка в Европата през лятото, що ги бяха насрочили за седми юли? Един месец - докато се събере парламентът, още един - да се спазари правителството, още един - ваканция, и ето ти октомври дошъл, а фондовете си заминали! Мамицата им проста, толкова ли им е бил акълът! Да насрочат изборите така, че да изпуснем всичките влакове за следващите седем години напред! И това ми били редовни избори!

- Кое й е редовно на държавата бе, Груйо - викаме, - та и изборите!

Груйо е прост, ама не чак дотам. Цяла пролет седя одървен като пън, а вече усвои новите политически термини!

- Станчо - вика, - преструктурирай ми тефтера и емитирай две ракии борч до пенсията!

Каквото и да ни разправяте - мъдро същество е това, българинът, бързо попива новостите и ги прилага на практика!

Поне по нашия край е така!

Румен Белчев