|
| "Селяни на маса". Диего Веласкес |
Седяхме си, значи, вечерта в кръчмата на Ченко Чеха, пиехме бира и гледахме телевизия. До новините вече бяхме обсъдили криминалната хроника на селото - кой набил жена си, кой заклал кравата - и вече бяхме готови да минем към политиката.
И тази вечер, както почти всеки ден напоследък, започнаха с новините за някакви протести. Какъв им е точно проблемът на софиянци - изкупните цени на доматите ли са ниски, или липсват резервни части за комбайните, така и не разбрахме - телевизорът е стар и звукът му е доста гъгнещ. Но по едно време ясно чухме, че тая държава отдавна вече я управлявали лумпените. Това ни заинтригува - винаги бяхме мислели, че в правителството седят все висшисти или поне полувисшисти, едни умни такива, а то какво се оказва? Понеже, ясно - ние отсега нататък висшисти няма да станем, но лумпени - защо пък не? Да си топнем и ние гагите в казана на властта, както се казва. Но се появи малък проблем.
Никой в селото не знаеше какво е лумпен и как се става такъв. Ето защо изпихме още по няколко бири и накрая решихме да пратим някого в тая пуста столица - да разбере и после да ни научи. Накрая теглихме жребий и се падна на мен.
На сутринта се качих на автобуса за града, а жената вече бе обиколила комшийките да се похвали, че мъжът й щял да става лумпен и после да управлява България. Всички въздишали със завист и тайно се надявали и техните мъже бързо да се превърнат в лумпени, когато се върна.
В града отидох на жп гарата и понеже сигурно съм изглеждал малко напрегнат - сериозна работа е това, не е като да ставаш висшист, - един полицай ме спря и ми провери документите, а после ме попита къде отивам. Обясних - в София, да ставам лумпен. Сержантът остана с отворена уста, а после малко сковано ми пожела успех. Май започна да завижда този народ, ей...
В столицата слязох от влака и взех такси. Реших, че е време да почвам търсенето, пък и исках да се подмажа на шофьора - да не ме излъже със сметката - и попитах:
- Байно, да прощаваш, ама ти май си лумпен, а?
Е, би ме малко човекът с манивелата, сигурно от скромност. Ама и аз какъв съм загубен - както му гледам аграрната физиономия на този - как може такъв да е лумпен? Най-много да е висшист, но чак да управлява България...
Наближих центъра и гледам - заграждение и около него едни такива яки полицаи. Че и умни изглеждаха, викам си - като нищо може да са лумпени. Попитах ги внимателно, а те обясниха, че освен мен друг лумпен не виждали наоколо, и извадиха палките... Абе, разбирам - искаха да отговорят на комплимента с комплимент, но и думите са достатъчни. Добре че изведнъж отнякъде се появи телевизионен екип, та успях да се измъкна в суматохата. В този миг покрай мен мина голяма група яки момчета, предвождани от белокос мъж. Всички се дърпаха от пътя им и затова реших - тия няма начин да не са лумпени. Попитах ги, а те поклатиха глави и ме помолиха сам да си отговоря на въпроса. Докато се отдалечаваха, чух един да пита:
- Що не го млатна тоя бе, брато?
- Па знам ли? Оная репортерка зад него приличаше, като да е от някоя западна медия, да не ме глоби шефът после? - сви рамене друг.
Пред парламента беше пълно с млади хора - едни интелигентни такива, направо приличаха на висшисти. Тук реших да почна малко по-отдалече и внимателно попитах - къде в София мога да намеря истински лумпени?
- Ей ги там, заседават отсреща - кимна едно момче към парламента - А за какво са ти?
Признах си всичко - че на село всички искаме да станем като тях и после да управляваме държавата. Момчето се разсмя, после ме почерпи една бира и обясни, че това било просто пропаганда и лумпените скоро не само нямало да управляват когото и да било, ами и съвсем щели да изчезнат. А после сподели с мен къде е истината.
...Седим си вечерта в кръчмата на Ченко Чеха - безработни, бедни и със скъсани дрехи. Хора, сякаш извън времето на Европа - и мечтаем нещо изведнъж да се промени и ние да почнем да управляваме страната. Момчето ми обясни точно какви трябва да станем.
Другата седмица ще ходя пак до столицата - да проверя какво означава думата "олигарх".
